Юни 2012

На 5 и 6 юни 2012 г. адв. Методи Байкушев, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”, взе участие в семинара Международно инженерство и строителство - международен семинар по ФИДИК за напреднали, организиран във Виена от Международната търговска камара, Австрия. На семинара се обсъдиха различни въпроси, свързани с управлението на договорите и предотвратяването и разрешаването на спорове, като бяха разгледани следните теми: ФИДИК – „Изкуството да управляваш” договорите за строителство, Превенция на риска от етапа на водене на преговори до изпълнението на договорите и разрешаването на спорове след изпълнение на договорите, както и Съответствие в международните договори за строителство.

***

Постановление № 100 от 29.05.2012 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута

В Държавен вестник, бр. 42 от 05.06.2012 г. е обнародвано Постановление № 100 от 29.05.2012 г. на Министерски съвет за определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Постановлението се издава на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и отменя сега действащото Постановление № 72 от 08.04.1994 г. на Министерския съвет за определяне на законната лихва върху просрочени задължения в левове и валута. Новото Постановление влиза в сила от 01.07.2012 г.

С новото постановление се запазват някои основни принципи, характерни за сега действащата уредба. Постановлението дели задълженията на два вида – в български лева и в чуждестранна валута. Годишният размер на законната лихва за задължения в български лева продължава да бъде основният лихвен процент, определян от БНБ, плюс 10 пункта, а дневният размер е равен на 1/360 част от годишния размер.

За разлика от сега действащата уредба, която определя един лихвен процент за всички задължения в чуждестранна валута, Постановлението прави разграничение между задълженията в евро – чл. 1, ал. 1, т. 2, от задълженията в други валути – чл. 1, ал. 1, т. 3.

Друга съществена новост е начинът на изчисляване на дължимата законна лихва. В момента БНБ определя лихвен процент за всеки отделен месец, който се обявява в сайта на банката на първо число от месеца, за който се отнася лихвения процент.

С новата уредба от 01.07.2012 г. се изоставя този подход и се преминава към изчисляване на лихвата за съответното полугодие – първото е от първи януари до тридесети юни, а второто полугодие – от първи юли до тридесет и първи декември. Поради това и чл. 1, ал. 3 от Постановлението разпорежда, че лихвените проценти в сила от първи януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от първи юли са приложими за второто полугодие на съответната календарна година.

Накратко казано, вместо сегашните дванадесет лихвени проценти, приложими за една година, след 01.07.2012 г. ще са налице само два лихвени процента.

***

Закон за публично-частното партньорство

Законът за публично-частното партньорство бе обнародван (ЗПЧП) в ДВ, бр. 45 от 15.06.2012 г. и влиза в сила от 01.01.2013 г. с изключение на § 4, § 5, § 7, § 8, § 9, § 10 и § 13 от Преходните и заключителни разпоредби, които влизат в сила от 1 септември 2012 г.

Законът регламентира редът и условията за осъществяване на публично-частно партньорство, като цели развитие на висококачествени и достъпни услуги от обществен интерес, насърчаване на частните инвестиции в строителството и поддържането на обекти на техническа и социална инфраструктура, както и гаранции за защита на публичните активи.

В закона се дава дефиниция на понятието „публично-частно партньорство” (ПЧП) като дългосрочно договорно сътрудничество между един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори, от друга страна, за извършването на дейност от обществен интерес при постигане на по-добра стойност на вложените публични средства и при разпределение на рисковете между партньорите. Разпоредбите на ЗПЧП се прилагат за неуредените от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и по Закона за концесиите случаи.

ЗПЧП също дефинира и „дейност от обществен интерес” като предоставяне или осигуряване на предоставяне на една или повече услуги от обществен интерес чрез финансиране, както и строителство, и/или управление, и/или поддръжка на определен тип обекти, изброени в закона. Дава се дефиниция и на понятието „услуга от обществен интерес” – услуга в полза на обществото, предоставянето на която обикновено е задължение на публичния партньор.

ЗПЧП определя субектите, които могат да участват в ПЧП, като те биват публични (министри и ръководители на ведомства, кметове на общини, държавни и общински публични организации) и частни (капиталово търговско дружество). Рисковете се разпределят между публичния и частния партньор. Обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес – предмет на договора за ПЧП – задължително се застрахова и партньорите нямат право да извършват прехвърлителни сделки в полза на трети лица с обекта.

В закона се уреждат още процедурата за осъществяване на ПЧП, сключването и изпълнението на договора за ПЧП, както и дейностите по изменение и прекратяване на договора. При възникване на спорове относно договорите за ПЧП, компетентен е съответният граждански съд. Решенията по процедурите за избор на частен партньор се обжалват по реда на ЗОП.

Регулирана е и дейността по планиране, отчетност и публичност на ПЧП. Министерски съвет определя държавната политика по ПЧП чрез Национална програма и Оперативен план за програмния период 2014 – 2020 г., които трябва да се приемат до 30 юни 2013 г. Министърът на финансите е отговорен за воденето и поддържането на публичен регистър на ПЧП, до който следва да се осигури свободен достъп чрез интернет.

***

Решение № 1368 от 31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията

Решение № 1368 от 31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) e обнародвано в Държавен вестник, бр. 47 от 22.06.2012 г., в сила от 22.06.2012 г. С него КРС постанови нови Правила за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен. Този акт отмени досега действащите Правила за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен, които бяха приети с Решение на КРС № 1188 от 14.09.2007 г.

С новото решение се реализират значителни промени в следните три основни насоки:

1. Електронните съобщения сe разделят на два режима: електронни съобщения за собствени нужди (чл. 2, ал. 1) и обществени електронни съобщения (чл. 2, ал. 2). Електронните съобщения за собствени нужди се осъществяват свободно. Осъществяването на обществени електронни съобщения става в условията на уведомителен режим – само след подаване на уведомление до КРС.

2. Допълнителни изисквания, свързани с опазването живота и здравето на хората. За разлика от предходните правила, в новите на безопасността е посветен самостоятелен Раздел II, озаглавен Изисквания, свързани с опазване на живота и здравето на хората, опазване на околната среда и несъздаване на смущения при ползване на радиочестотния спектър. Ал. 2 на чл. 7 предписва предприемането „…на мерки за намаляване до минимум на риска за населението от вредни електромагнитни полета и излъчвания, като електронните съобщителни устройства се разполагат на места, където населението ще бъде най-малко изложено на вредни излъчвания.”.

3. Особености при някои случаи на осъществяване на съобщения. Електронни съобщения чрез радиосъоръжения от електронни съобщителни мрежи за предоставяне на МСА услуги на борда на въздухоплавателни средства и за предоставяне на MCV услуги на борда на плавателни съдове, както и електронни съобщения чрез земни станции на борда на въздухоплавателни средства (AES) и на борда на плавателни съдове (ESV) се осъществяват:
- след предварително разрешение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице за монтиране и експлоатация на необходимите съоръжения на борда на транспортното средство – когато то е регистрирано под юрисдикцията на Република България.
- без предварително разрешение - за останалите въздухоплавателни средства и плавателни съдове на територията на Република България. В тези случаи са предвидени особени правила.

***

Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

В Държавен вестник, брой 49 от 29.06.2012 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предвидени са допълнения във връзка с таксата за опис.

В чл. 73 се създава нова алинея 4, свързана с пропорционалната такса по изпълнителни дела – процентът се намалява с увеличаване на интереса, но таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата. Предвижда се пропорционалната такса за опис да се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Според новата алинея, сборът на всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство, не може да надхвърля една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.

Нова алинея се създава и в чл. 79, която гласи, че не се събира такса за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение.

С новият чл. 450а „Електронен запор върху вземане по сметка в банка”, законодателят дава възможност запор върху вземане на длъжника по сметка в банка да бъде наложен от съдебния изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с електронен подпис и изпратено по електронен път чрез „Единна среда за обмен на електронни запори”. За тази цел банките и съдебните изпълнители се включват в „Единна среда за обмен на електронни запори”, като включването и изключването се правят с едностранно изявление до министъра на правосъдието. Изявления във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се представят и поддържат в единната среда.

Изменения има и в ал. 2 на чл. 455 „Постъпления по изпълнението”. Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми, става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по ДОПК. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител.

В чл. 487 ал. 2 се предвижда обявлението за продан да се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението.

Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК гласят, че измененията и допълненията, които този закон въвежда в Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК и в Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни изпълнители, се приемат от Министерския съвет в срок от един месец от влизането на закона в сила. Пропорционалните такси, внесени авансово преди влизането на закона в сила, не се преизчисляват.

По Закона за частните съдебни изпълнители, минималният срок за лишаване от правоспособност по чл. 68, ал. 1, т. 4 се променя от три месеца на една година. Дисциплинарната отговорност се погасява не по-късно от три (преди изменението две) години от извършване на нарушението.

***

Решение № 7 на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 2 от 2012 г.

В Държавен вестник, брой 49 от 29.06.2012 г. беше обнародвано Решение № 7 oт 2012 г. на Конституционния съд. Съдът беше сезиран от 55 народни представители с искане за обявяване на противоконституционност на няколко разпоредби от действащия Кодекс на труда (КТ), измежду които и новосъздаденият чл. 414а, който въвежда административна отговорност за работника или служителя, когато предоставя работната си сила без трудов договор – наказание глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

Според вносителя, оспореният текст нарушава принципа на правовата държава, защото гражданите се санкционират, без да имат вина, тъй като работникът или служителят е по-слабата страна в трудовото правоотношение, вместо държавата чрез своите контролни органи да гарантира спазване на трудовото законодателство и да създаде условия за реализация на правото им на труд.

Съдът реши, че чл. 414а от КТ е противоконституционен като противоречащ на чл. 16 от Конституцията, съгласно който законът защитава и гарантира труда, както и на чл. 48, ал. 1 от Конституцията, който пък посочва, че гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаването на условия за осъществяването на това право. Основният мотив за това е свързан с разбирането на съда, че предоставянето на работна сила, без да бъде сключен трудов договор, е поведение, което ползва единствено работодателя, доколкото по този начин той си „спестява” плащането на осигурителни вноски за държавното обществено и здравното осигуряване, обезщетения по трудовите отношения, осигуряването на платен годишен отпуск и др., и освен това получава възможност да прекратява трудовите отношения с наетите по този начин работници и служители, без да се съобразява със закона. От друга страна според съда не може да се твърди, че работникът или служителят, който предоставя работна сила, без да е сключен трудов договор, е мотивиран в общоприетия смисъл от собствената си изгода, за да постъпи по този начин. Тъкмо обратното, той е в положение на правна несигурност, не може да претендира възнаграждение, времето, през което полага труд, не му се зачита за трудов и осигурителен стаж, и др.

***