20 years together

Промени при въвеждане в експлоатация на строежите

19 Декември 2019

На 15 ноември 2019г. влязоха в сила промените в Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти („Наредбата“). Приетите изменения са насочени към стандартизиране на административното обслужване при въвеждането в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория. В строежите от тези две категории попадат жилищни и смесени сгради със средно и ниско застрояване; реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от четвърта и пета категория; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 или до 5000 кв. м.;  производствени сгради с капацитет до 50 и до 100 работни места и съоръженията към тях и други. Също така, с измененията се увеличават минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Основните изменения се отнасят до следното:

1. Въвеждане в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория

С промените се предвижда въвеждане на единен образец на заявление за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория, който да се използва от всички общински администрации. Ще има и единен образец на самото Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория.

При подаване на заявление за въвеждане в експлоатация на строежите от пета категория вече ще се прилага и окончателен доклад на лицето, упражняващо строителен надзор. Това няма да се отнася за строежите, за които е издадено разрешение за строеж преди 29.03.2019 г., които ще се въвеждат в експлоатация по досегашния ред.

Удостоверението за въвеждане в експлоатация, както и разрешението за ползване или отказът за издаването им, ще могат вече да бъдат връчвани и чрез лицензиран пощенски оператор, ако това предпочитание е посочено при подаване на съответното заявление.

2. Удължаване на минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи

Втората съществена промяна в Наредбата е свързана с гаранционната отговорност на строителите след завършване и въвеждане на обектите в експлоатация. Разширява се обхватът на гаранционната отговорност, като същевременно се увеличават и самите гаранционни срокове за някои видове строително-монтажни работи. Удължаването на минимални гаранционни срокове е от 1 до 3 години, в зависимост от конкретните строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Промяната цели по-стриктно изпълнение на задълженията на строителите и лицата, упражняващи строителен надзор в съответствие с издадените строителни книжа, основните изисквания към строежите, с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и с технологичните изисквания за влагане на материали и продукти в строежите. Очаква се това да доведе и до увеличение на стойността на строителната услуга.

Съгласно изрична нова разпоредба в Наредбата, определените минимални гаранционни срокове няма да се прилагат за технологично оборудване – машини и/или съоръжения, които са предмет на търговска сделка и имат гаранционна карта. За тях ще се прилагат гаранционните срокове на производителя или негов упълномощен представител, които са отговорни за пускането им на пазара, а за строителя, който ги е монтирал -  гаранционният срок на обекта, където са монтирани.

В преходните и заключителните разпоредби е приета разпоредба, която цели да уреди отношенията по прилагане на новите гаранционни срокове. Текстът на разпоредбата обаче е изключително неясен и създава предпоставки за възникване на спорове от кой момент следва да се прилагат новите гаранционни срокове. С оглед на общите правни принципи и правила би трябвало да се възприеме тълкуване, че промените в гаранционните срокове ще се прилагат единствено занапред – за договори за строителство, сключени след влизане в сила на промените. Неясната формулировка обаче може да доведе и до обратното тълкуване, че промените ще се отнасят и за заварените строежи, включително за вече въведени в експлоатация обекти. Подобно тълкуване би довело до редица спорове между възложители и строители, което неизменно ще доведе до липса на сигурност в строителния процес и редица неясноти при ценообразуването на строително-монтажните работи. Предстои да видим в каква посока ще се насочи практиката.

 

« Предишна  Следваща »