20 years together

Българската КЗЛД със становище относно фигурите „администратор” и „обработващ” при провеждане на клинични изпитвания

09 Юли 2019

Ключово за фармацевтичния сектор становище на българската Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) бе публикувано на 10.06.2019 г. на сайта на Комисията относно определяне на фигурите „администратор” и „обработващ” при провеждане на клинични изпитвания.

Съгласно становището при провеждането на клинични изпитвания лечебните заведения и възложителят на клиничното изпитване имат качеството на съвместни администратори по смисъла на чл. 26 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Становището бе публикувано след разгледано от КЗЛД запитване от дружество, което има качеството на „възложител” по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) т.е. дружество, което отговаря за започването, управлението и/или финансирането на клиничното изпитване и участва в инициираните от него клинични изпитвания. Запитващото дружество посочва, че при провеждането на клинични изпитвания то осъществява също така взаимоотношения и с другите лица-участници в клиничните изпитвания, а именно с главния изследовател и изследователите, както и членовете на екипа на изследователя – колаборатори, наблюдатели и одитори на изпитването.

За да определи ролите на страните, КЗЛД изследва фигурите на „администратор” и „обработващ” през призмата на приложимото към клиничните изпитвания национално и европейско законодателство. КЗЛД разяснява още, че Регламент (ЕС) 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и ЗЛПХМ изчерпателно определят функциите и задачите на всички субекти, участващи в клинично изпитване. Според Комисията дейностите по обработване на лични данни във връзка с извършване на клинични изпитвания от страна на лечебното заведение не би могла да се извърши „от името” на възложителя на изпитването, поради факта, че същите не могат да бъдат извършени от него, а само от оправомощена по съответния ред организация, имаща качеството „лечебно заведение”. Това е поредно потвърждение на отдавна възприета в теорията и практиката (вкл. тази на КЗЛД) теза, че не всеки договор за възлагане автоматично води до възникване на отношения от типа администратор-обработващ и че за адекватното определяне на ролите и отговорностите на страните при обработването на лични данни трябва да се вземе предвид естеството на правата и задълженията на страните по договорната връзка.

Допълнителен довод според КЗЛД за такова квалифициране на ролите на страните е Становище 1/2010 на Работната група по чл. 29 (сега Европейски комитет по защита на данните) относно понятията „администратор“ и „обработващ”, където е посочено изрично, че при провеждане на клинични изпитвания, участниците обработват лични данни в качеството на съвместни администратори (стр. 30 на Становището).

Основната последица от това становище за фармацевтичните компании и лечебните заведения, провеждащи клинични изпитвания, е че същите трябва да сключат помежду си договор, с който да определят по прозрачен начин съответните си отговорности за изпълнение на задълженията си в областта на защитата на личните данни. По-специално те следва да уредят въпроса за упражняването на правата на субектите на данни и съответните си задължения за предоставяне на информацията по чл. 13 и 14 от GDPR на субектите. Наред с това, всеки субект на данни-участник в клиничното изпитване има възможност да упражнява на своите права по отношение на всеки и срещу всеки от администраторите (чл. 26, пар. 3 от GDPR).

Източник: DPC Privacy Blog 

« Предишна  Следваща »