20 years together

Борбата срещу изпирането на пари: следващ епизод

06 Декември 2019

Постоянната борба на ЕС срещу изпирането на пари е в основата на Петата директива за борба с изпирането на пари ЕС 2018/843 (Директивата). Всички държави-членки са задължени да я въведат в законодателството си не по-късно от 10 януари 2020 г.

Едни от най-съществените постижения на Директивата са: разширяване на списъка на задължените лица; включване на повече дейности, при които е налице по-висок риск от изпиране на пари; въвеждане на мерки, осигуряващи прозрачност и достъп да информация, необходима при извършване на комплексна проверка на клиента; улесняване на сътрудничеството и координацията между държавите-членки и компетентните органи.

Повечето от правилата, заложени в новата Директива, са включени в българския Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Както и при предходните изменения на ЗМИП през 2018г, местното законодателство отново налага някои правила, които са по-строги, в сравнение с аналогичните разпоредби в Директивата на ЕС.

В началото на декември 2019 г. влизат в сила следните по-съществени изменения на ЗМИП:

  • 35 категории задължени лица не стигат

Към вече съществуващите 35 категории задължени лица българският законодател е добавил още:

– Лица, които предоставят пряко или чрез други лица материална помощ,съдействие или съвети по данъчни въпроси под формата на основна стопанска или професионална дейност;

– Посредници при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро. Следва да се отбележи, че Директивата предвижда посредниците при сделки с недвижими имоти да бъдат задължени лица единствено в случаите, в които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро. Изглежда обаче, че българският законодател не е превел въпросното правило достатъчно точно. Това би могло да породи сериозни спорове относно неговото прилагане;

– Доставчиците, участващи в предоставянето на услуги за обмяна на виртуални валути и признати валути без златно покритие, също трябва да прилагат мерките за комплексна проверка на клиентите, които използват услугите им. В обхвата на ЗМИП са включени и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги. Терминът се отнася за компании, които предоставят услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути. И двата типа доставчици са задължени да се впишат в публичен регистър, който се води и поддържа от Националната агенция за приходите. Министерството на финансите ще издаде наредба за условията и реда на вписването;

– Лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро. По всяка вероятност причината за включването на тези лица е големият брой престъпления, свързани с произведения на изкуството в световен мащаб.

  • Строги сме, умни сме, силни сме

Предвидени са редица мерки с цел подпомагане на задължените лица и компетентните органи в борбата им срещу изпирането на пари:

– Въвежда се официална забрана за откриване и поддържане на банкови сейфове на фиктивно име.

– Намалява се прагът по отношение на опростената комплексна проверка, извършвана от издателите на електронни пари.

– Всички държави-членки са задължени да предоставят на Европейската комисия списък на длъжностите, свързани с изпълнение на важни обществени функции с цел улесняване на задължените субекти при извършване на комплексна проверка на клиента и по-конкретно при проверка дали клиентът е видна политическа личност.

– Предвидено е облекчение при определянето на конкретните мерки за разширена комплексна проверка спрямо клиенти, установени във високорискови трети държави (в които нивото на прилаганите мерки срещу изпиране на пари е незадоволително). Подобни примерни мерки сега са изброени в чл. 46 от ЗМИП. Текстът предвижда мерки, които вече са известни на задължените лица, като например събиране на допълнителна информация, засилено наблюдение, одобрение от висш ръководен служител за установяване на отношения. Задължените лица обаче трябва да са наясно, че списъкът не е изчерпателен и мерките, които трябва да се прилагат в дадена ситуация, винаги ще зависят от конкретно определения риск.

– Сред измененията в Директивата, които нямат пряко въздействие върху българското законодателство, са някои нови правила относно прозрачността и достъпа до информация, свързана с действителните собственици на тръстове и други подобни образувания. Всички държави-членки, в които съществуват такива правни форми, са задължени да гарантират поддържането на регистри на действителните собственици. Въпреки че тръстовете не са възприети в българската правна система, тази нова мярка би помогнала на българските задължени лица при извършването на комплексна проверка на клиента, в случай че клиентът е тръст или сходно правно образувание.

  • И сега какво?

Очевидно е, че мерките за борба срещу изпирането на пари ще стават все по-сериозни. Това ще доведе до усложнения в ежедневните бизнес отношения – както за задължените лица, така и за техните клиенти.

Сега всички погледи в България (и не само) са насочени към Държавна агенция „Национална сигурност“, която се очаква да публикува Националната оценка на риска (НОР). Едва ли обаче може да се очаква тази оценка да бъде изчерпателна, ясна и в същото време достатъчно конкретна, за да реши всички практически проблеми, с които се сблъскват засегнатите лица и експерти в областта. Субектите по всяка вероятност ще имат нужда от професионално съдействие във връзка с привеждането на вътрешните си правила и практики в съответствие със законодателните норми и препоръки от НОР за да се намалят рисковете, свързани с изпиране на пари и всички произтичащи последствия.

 

 

« Предишна  Следваща »