20 years together

Комисията за защита на конкуренцията със сериозна активност при налагане на санкции за неоказване на съдействие при извършване на проучвания

15 Октомври 2018

Имуществената санкция, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на „Спиди“ АД за непредоставяне на пълна и точна информация във връзка с придобиването на „Рапидо Ескпрес Енд Лоджистикс“ ООД напомни за сериозните санкционни правомощия, с които Комисията за защита на конкуренцията разполага. Наложената на „Спиди“ АД санкция е в производство за концентрация. Въпреки че е определена в размер, близък до минималния по закон (0,2% от оборота на дружеството), като абсолютна стойност (205 622 лв.) тя представлява една от най-високите налагани санкции за неоказване на съдействие.

Традиционно КЗК използва тези си правомощия при проучване и разследване на твърдения за нарушения на ЗЗК, за да обезпечи пълно и всеобхватно проучване по казус, с който е сезирана. Очевидно, че КЗК ще търси дисциплиниращия ефект от глобите не само при разследване на потенциални нарушения на конкуренцията, но и във всяко друго производство, когато липсата на пълна и всеобхватна информация препятства анализа на съответния пазар и въздействието на поведението на участниците върху структурата на пазара.

В тази връзка трябва да споменем и поредицата от санкции, които КЗК наложи през последната година за неоказване на съдействие по време на извършени внезапни проверки на място (т.нар. dawn raids). През м. юни 2018 г. Комисия за защита на конкуренцията постанови решение, с което налага санкция в размер на 30 000 лв. на разследвано предприятие за нарушение на задължението за съдействие на служителите на КЗК по време на проверки на място в помещения на предприятието. В конкретния случай поведението на проверяваното дружество е квалифицирано като тежко нарушение, което е обосновало и високия размер на санкцията.

Санкцията е наложена след извършена проверка през м. април т.г. в рамките на образувано производство за установяване на евентуално извършено нарушение на чл. 15 от  Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), изразяващо се в едно от най-тежките антитръстови нарушения - определянето на препродажни цени надолу по веригата на продажби до крайния клиент (price fixing).

Според посоченото от КЗК, служителите на проверяваното дружество са допуснали редица нарушения на ЗЗК, като са възпрепятствали длъжностните лица на регулатора да упражнят правомощията си за проверка на съдържанието на електронна кореспонденция и документация на сървърите на дружеството, както и изземване на документация. Не е бил предоставен своевременен и пълен достъп до служебна информация и кореспонденция, включително до служебния компютър и електронната поща на управителя.

Отделно, Комисията е отчела и няколко утежняващи обстоятелства, в т.ч. предотвратяване достъпа до данни за конкретни търговски отношения с ключови клиенти и основни търговски контрагенти.

Предвид характера и степента на нарушението, КЗК е определила санкция в максимално допустимия размер от 1% от общия оборот на дружеството. Към настоящия момент решението на КЗК се обжалва пред Върховния административен съд.

Решението на Комисията по този случай се явява част от наблюдаваната тенденция в работата на регулаторния орган за все по-чести проверки на място и налагане на санкции на лицата, препятстващи проверките. Година по-рано в подобен казус Комисията наложи имуществена санкция в почти максимален размер на друго дружество във връзка с разследване на съгласувани практики на пазара за енергийни обследвания и изготвяне на технически паспорти. В този случай служители на предприятието временно са отказали достъп до служебни документи, имейл кореспонденция и други търговски данни.

Всички обстоятелства около наложените санкции показват, че не трябва да се подценяват правомощията на КЗК при извършване на проучването в образувано производствo, включително във връзка с проверките на място. Следва да се имат предвид и потенциалните негативни последици за предприятията в случай на отказ за съдействие. Също така, въвеждане на вътрешни правила за поведение на служителите при извършване на проверки на място е добра практика, която може да доведе до намаляване на рисковете от санкции.

« Предишна  Следваща »