20 years together

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА СТОПАНСКАТА НЕПОНОСИМОСТ

22 Май 2020

Институтът на стопанска непоносимост е актуален в настоящата обстановка на пандемия от COVID-19 и наложените извънредни мерки за овладяването й. Сегашните условия изпълняват изискването за непредвидими обстоятелства по смисъла на закона, а в много сфери пандемията ще има и силно негативен икономически отзвук, който реално ще наруши еквивалентността по договори, сключени преди възникване на извънредното положение.

Стопанската непоносимост предоставя на страните възможност да постигнат изменение или прекратяване на договора между тях, по съдебен ред. Условие за упражняване на посочената възможност е наличието на обстоятелство, възникнало след сключване на договора, което страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и което при запазване на облигационната връзка би довело до изключителна несправедливост в отношенията между страните.

Но приложим ли е на практика този институт? Може ли да се окаже, че поради особеността в правната уредба в големия брой от случаите страните по договорите няма да могат да използват стопанската непоносимост?

Краткият отговор е да. Анализът на различните правни аспекти на института, както и тълкуванието, което му дава съдебната практика показва, че възможностите реално да се използва този институт са ограничени.

  1. Конститутивен съдебен иск

Съгласно настоящата уредба институтът на стопанската непоносимост се упражнява единствено посредством съдебен иск, който по характера си е конститутивен и внася промяна в правната и имуществената сфера на страните само занапред. Това на практика означава, че искът ще е неприложим във всяка ситуация, в която страната, която го предявява, вече е изпаднала в неизпълнение на договора и/или договорът е прекратен, развален или вече е изпълнен. Така например в условията на сключен договор за наем при наемна цена на нива от преди извънредното положение е възможно договорената цена да се окаже непосилна за наемателя при новите икономически реалности. За да предяви иск за изменение на договора поради стопанска непоносимост наемателят ще трябва да заплаща навреме и в срок всички наемни цени, защото в противен случай рискува наемодателят да развали договора поради неизпълнението му. Нещо повече, наемателят следва да продължи да заплаща в срок наема и след предявяване на иска до постигане на окончателно съдебно решение по спора, едва след което евентуално би настъпила и промяна на наема.

Поради същността на института, позоваване на стопанската непоносимост като възражение срещу вече предявен срещу страната иск не е възможно. Ако използваме примера по-горе, в случай че наемателят забави изплащане на наема и наемодателят предяви иск за заплащане на дължимата му наемна цена, наемателят няма възможност да възрази, че същата е станала прекомерна и да поиска намаляване в процеса, заведен срещу него. Предвид конститутивния характер на иска за изменение на договора, той не може да се упражнява под формата на възражение. Тази особеност на института на практика ограничава изключително много възможностите на съответната страна да се защити при съществено нарушение на еквивалентността на престациите.

  1. Искът не спира изпълнението на договора

Предявяването на иска не спира изпълнението на договора и до влизане в сила на решението на съда всяка от страните следва да изпълнява всички свои задължения [1]. При много от договорите с по-кратък срок това условие означава, че докато трае процесът, договорът трябва да бъде изпълняван (или прекратен), а с изпълнението ще отпадне и една от предпоставките за предявяване на иска (наличието на облигационна връзка, която подлежи на изменение) и същият ще бъде отхвърлен.

Поради изложеното институтът на стопанската непоносимост на практика трудно би могъл да бъде приложен за договори с еднократно изпълнение, при които една от страните следва да изпълни наведнъж своето задължение. Обичайно страните договарят предварително и срок за изпълнение, който рядко надхвърля година, например в договорите за покупко-продажба на недвижим имот, договорите за строителство, за изработка, някои от договорите за доставка и мн. др.  В тези случаи страните следва да изпълнят договора, независимо от настъпилата нееквивалентност на престациите им, дължаща се на икономическата обстановка, тъй като задълженията им ще станат изискуеми преди да успеят да постигнат решение на съда за изменение или прекратяване на договора. Това означава, че при сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и договорен срок от три месеца за прехвърляне на имота, институтът на стопанската непоносимост трудно би намерил приложение. Докато купувачът постигне благоприятно решение,  срокът за изпълнение на договора (и заплащане на цената на имота) ще настъпи, договорът ще се изпълни или прекрати и съответно ще отпадне и възможността на страните да постигнат изменение на договора поради стопанска непоносимост, тъй като между тях вече няма да е налице облигационна връзка, която да бъде изменена от съда.

Шанс да достигнат до решаване на делото преди да е настъпило изпълнение на договора имат страните по договори с еднократно изпълнение, но относително дълъг срок от няколко години. И в тези случаи вероятността да бъде постигнато окончателно решение на спора, преди да настъпи срока на договора, при сегашната триинстанционност на производството и натовареността на съдилищата, е по-скоро теоретична.

Приложението на института и към договорите с продължително действие (например договори за наем), създава не по-малко трудности. Разглеждане на делото на няколко инстанции, за период траещ с години, поставя страните пред необходимостта дълъг период от време да изпълняват нееквивалентни и несправедливи задължения по договора. Евентуалното благоприятно решение на спора може да се окаже закъсняло. Промяна или прекратяването на договора след години, когато и икономическата обстановка е съществено изменена, твърде вероятно няма да постигне търсената с иска защита. От изложеното е видно, че макар и институтът да има практическа приложимост само относно договорите с продължително действие, невъзможността инициираното производство за стопанска непоносимост да спре изпълнението на договора, често отказва страните от завеждане на иска.

  1. Силно затруднено обезпечение на иска

Възможност пред страната, предявила иск за стопанска непоносимост, е да предприеме обезпечение на иска си. Поради особеностите на института възниква въпросът възможно ли е страна по иска да го обезпечи посредством спиране на изпълнението на договора. При този сценарий наемателят ищец по иска би постигнал възможност да спре да заплаща наем, докато трае разглеждане на претенцията му за намаляване на същия поради стопанска непоносимост. Оказва се, че и тази възможност не е приложима поради спецификите на правната уредба. Тъй като искът не спира изпълнението на договора, спиране не е възможно и по пътя на обезпечението. Аргументите са, че евентуално спиране би засегнало възможността на другата страна по претенцията да получава изпълнение за период преди влизане в сила на решението. Доколкото дори и благоприятно за ищеца решението ще има сила само занапред, не е допустимо по пътя на обезпечението да се постига по-ранна промяна на престациите по договора. Предвид посочените аргументи и евентуална молба за обезпечение на иска посредством спиране на изпълнението е вероятно да бъде отхвърлена.[2]

Доколкото стопанската непоносимост възниква от обстоятелства, които рядко траят с години, спиране на изпълнението на договора и бързото разглеждане на производството, са единствените фактори, които могат да допринесат за преодоляване на неблагоприятните последици от настъпила стопанска непоносимост. Липсата на тези фактори обуславя затрудненото използване на института на практика, което проличава и от малкото съдебна практика по приложението му. Ето защо са необходими законодателни промени, които да улеснят и ускорят процедурата по иска, за да я направят приложима към настоящите икономически реалности. Една от възможностите за законодателна промяна е делата за стопанска непоносимост да се разглеждат по реда на бързото производство. В допълнение, може да се помисли и за въвеждане на специална обезпечителна мярка по искове за стопанска непоносимост, посредством която да се постига спиране изпълнението на договора, докато трае производството. Подобни мерки ще улеснят приложението на института и ще дадат реална възможност на страните, които са попаднали в условия на стопанска непоносимост, бързо да постигнат целения от правните разпоредби резултат. 



[1]  В тази връзка виж определение № 310 от 25.05.2009 г. по ч.пр. д. № 292/2009 г. на Върховен касационен съд и решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение

[2] В тази връзка виж определение № 3431 от 21.10.2019 г. по в.ч.г.д. № 4986/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия и определение № 2074 от 11.08.2014 г. по в.г.д. № 1816/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия

 

« Предишна  Следваща »