20 years together

Шеста директива срещу прането на пари – още по-тежки наказания при получаване на пари с непроверен произход

02 Декември 2020

Настоящата 2020 г. отминава под знака на пандемията, но и на продължаващата истерия около задълженията по прилагането на мерките срещу изпиране на пари. Задължените субекти едва си поеха дъх след поредната вълна от изисквания за привеждане на вътрешните им документи и процеси в съответствие със закона през август и септември 2020 г. Сега на дневен ред отново възниква транспонирането на Шестата директива, която предвижда изключително сериозни санкции при нарушения на законодателството срещу изпирането на пари.

Шестата директива в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма („Директивата“) следва да бъде транспонирана от държавите членки до 03.12.2020 г. Тя е приета през 2018 г. като допълнение на предходната Пета Директива № 2018/843 в областта на предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Директивата не предвижда допълнителни задължения за прилагане на мерки от задължените субекти, но задължава държавите членки да стоварят цялата строгост на закона върху нарушителите.

Актът предвижда наказателна отговорност за лицата, които извършват деяния, представляващи изпиране на пари – прикриване произхода на придобито чрез престъпна дейност имущество, неговото прехвърляне, придобиване, притежаване и други деяния. Наказуемо е не само умишленото придобиване или разпореждане с такова имущество, но и това, при което лицето е подозирало или е следвало да знае, че имуществото има престъпен произход. Дотук няма особени разлики със съставите, предвидени в българския Наказателен кодекс още през 2006 г.

Интересното допълнение на Директивата е ако извършителят е лице, задължено да прилага мерки срещу изпиране на пари, което е действало при осъществяване на професионалната си дейност - това ще се отчита като отегчаващо вината обстоятелство.

Най-фундаменталната новост, въведена с Директивата, е възможността юридически лица да носят наказателна отговорност за нарушения в областта на борбата срещу изпирането на пари. За някои държави членки това не е прецедент – юридическите лица са наказателно-отговорни в немалко страни (например Австрия, Белгия, Дания, Франция и др.). Българската правна система обаче не само, че не познава подобен правен институт, но и той влиза в пряко противоречие с един от основополагащите принципи на наказателното ни право – наказателно отговорни са само физическите лица.

Следва да се отбележи, че горното е само възможност, като държавите членки имат свобода да преценят дали юридическите лица следва да се санкционират по наказателноправен път или чрез административнаотговорност. Директивата предлага и примерни санкции, които да бъдат налагани на юридическите лица – лишаване от право да се упражнява търговска дейност, да се участва в обществени поръчки, да се получават държавни помощи, поставяне под съдебен надзор, принудително закриване на обекти или дори принудително прекратяване на юридическото лице. Очаквано, предвидена е и конфискация на „изпраните“ средства или имуществото, получено чрез тях.

Какъвто и подход да избере българският законодател, той следва да се придържа към основната цел на Директивата – „да предвиди ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции за изпирането на пари във всички държави членки“. Това може да бъде постигнато чрез съчетание от ясно, точно и изчерпателно разписване на правата и задълженията на задължените субекти, предвиждане на пропорционални и адекватни санкции, и разбира се – строг контрол за изпълнението на закона.

Известни стъпки към осъществяване на тези цели прозират и в новата законодателна инициатива на българските власти. Съвсем скоро бе публикуван за обществено обсъждане законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), предвиждащ отпадане на законови задължение за редица субекти, които към момента трябва да прилагат мерки срещу изпиране на пари. Вероятно законотворецът е стигнал до извода, че ефективно прилагане на мерките не означава повсеместна административния тежест за огромна част от бизнеса, а съсредоточаване на нужните ресурси в секторите, където рискът от изпиране на пари действително е по-висок.

Дали това ще се случи и в каква степен ще бъде постигната целта на всички действащи директиви, предстои да разберем. Възможно е процесът да бъде ускорен ако стане факт идеята за общоевропейско законодателство в областта на борбата срещу изпиране на пари. На ниво ЕС се обсъжда дори идеята за общ регулаторен орган, който да следи за спазване на законодателството във всички държави членки.

Независимо какво, как и кога ще се случи на законодателно ниво в бъдеще, още отсега е ясно, че регулацията в областта на мерките срещу изпиране на пари ще става все по-строга. Това ще поражда нуждата от все повече внимание и прилежност от страна на задължените субекти в изпълнение на задълженията им да разпознават и предотвратяват прането на пари.

 

Адв. Цветелина Георгиева специализира в областта на процесуалното представителство по граждански и търговски дела, производства по несъстоятелност, събиране на вземания и има задълбочени познания и опит в сферата на мерките срещу изпиране на пари. Може да се свържете с Цветелина на: tsvetelina.georgieva@dpc.bg

 

« Предишна  Следваща »