1. Срок на договора: Гражданският договор може да бъде срочен или безсрочен, включително може да бъде подновяван без ограничение. Това зависи изцяло от волята на страните и не е необходимо да е налице конкретна причина, обосноваваща срочността на договора, както е при трудовия договор. Препоръчително е срокът (или липсата на конкретен такъв) да бъде изрично уговорен в договора, за да е ясно и за двете страни за какъв период са обвързани.
2. Права на интелектуална собственост: Когато предмет на договора е изработката на продукт, който може да бъде обект на права на интелектуална собственост (напр. авторско право или сродно на него право, патент и т.н.), препоръчително е включването на конкретни клаузи, с които да се уговорят ясно аспектите и особеностите, свързани със собствеността върху тези права и правомощията и задълженията на всяка от страните във връзка с тях. Ако не бъде уговорено нищо, ще се приложи законът, което може да не удовлетворява напълно възложителя и/или изпълнителя. Така например, ако по възлагане е изработен обект на авторско право (напр. статия или компютърен софтуер), при липса на уговорка между страните, авторското право ще принадлежи на изпълнителя, а възложителят ще има право да използва произведението без разрешение на автора само за целта, за която то е било поръчано.
3. Поверителна информация: Когато изпълнителят и/или възложителят ще обменят определена информация помежду си, или когато предметът на договора го предполага, препоръчително е страните по граждански договор изрично да уредят коя информация ще се счита за поверителна, както и да предвидят мерки за защитата ѝ – напр. задължения за неразкриване на поверителна информация и определени последици при неизпълнение на тези задължения.
4. Работно оборудване: По принцип изпълнителят по граждански договор следва да предоставя услугите и да изработва продуктите със собствени средства. Въпреки това няма пречка възложителят да му осигури материали за изработката или да изиска от него да използва конкретно работно оборудване (включително и такова, собственост на възложителя), например с оглед предмета на договора или с цел запазване поверителността и сигурността на информацията на възложителя.
5. Неустойка: Неустойки могат да бъдат уговаряни в полза и на двете страни – напр. при неизпълнение на задълженията по договора, при забавено изпълнение, при нарушаване на клаузи за поверителност и т.н. Разбира се, те не са задължителен елемент от съдържанието на гражданския договор и при липсата им всяка от страните може да претендира обезщетение по общия ред, но в този случай ще следва да докаже действително претърпените от нея вреди.
6. Прекратяване на договора: Страните са свободни да уговорят основанията и условията за прекратяване на договора. Така например, може да се уговори определен срок на предизвестие за едностранно прекратяване на договора, който може да е еднакъв или различен за всеки от контрагентите. Също така, страните могат да предвидят и случаи, в които ще е допустимо незабавно прекратяване на договора от всяка или от някоя от тях, например ако по отношение на възложителя бъде открито производство по несъстоятелност или при определени съществени нарушения на договора. Препоръчително е включването на такива клаузи, както и на разпоредби, уреждащи отношенията след прекратяването (напр. по отношение връщането на документи и материали, предаване на недовършена работа и т.н.), доколкото те създават яснота и намаляват вероятността от възникване на спорове между страните във връзка с прекратяването на договор и последиците от това.

Горният текст не представлява правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми и казуси. Надяваме се информацията да е полезна и при необходимост от повече детайли ще се радваме да се свържете с нас.

‍