Актуални теми и правни новини по въпроси, които имат значение за бизнеса
Всеки човек сключва поне един застрахователен договор през живота си – да защити дома, колата или живота си, или да обезпечи покриването на здравни разходи, когато пътува в чужбина. Повечето хора познават основните характеристики на застрахователния договор – той е писмен, най-често се сключва под формата на застрахователна полица, към него са приложими общите условия на застрахователя, застраховащият има задължения да обяви определени обстоятелства (т. нар. обстоятелства от значение за застрахователния риск) и да плати премия. От своя страна застрахователят има едно основно задължение – да изплати обезщетение при настъпване на покрит риск.
Дигитализацията в Европа и в България продължава да се случва, понякога по-бавно, понякога по-ускорено, но независимо от темповете едно е сигурно - дигиталният свят се разраства, а с това се увеличават не само цифровите заплахи, но и значимостта на последствията от тях. Макар и да има поле за подобрения, вече са широко достъпни мобилното банкиране и застраховане, електронното подписване на договори и документи, електронните административни услуги. Паралелно сериозно от информационните системи и услуги зависят вътрешните процеси на компании и публични организации с критично значение за обществото, например в сферата на енергетиката, транспорта и здравеопазването. В тази връзка не е изненадващо, че гарантирането на по-висока сигурност се превръща в ключов приоритет за европейските регулаторни органи. Така стигнахме и до влизането в сила на Директивата за мрежова и информационна сигурност NIS 2 на 17 октомври - срок, който беше пропуснат от повечето страни в ЕС и тепърва предстои правилата да бъдат транспонирани в националните законодателства. Защо се стигна до това забавяне, какви са предизвикателствата за държавите членки и какво означава това за българския бизнес са основните въпроси, които вълнуват компаниите. *Интервю с адв. Никола Стойчев с автор Мария Карашанова
Една от основните характеристики на съвременното информационно общество е неговата взаимосвързаност – държавните граници стават все по-условни. Бързото развитие на технологиите през втората половина на двадесети век, съчетано с тенденцията към глобализация, позволи на хората да пътуват по света повече от всякога. За тази цел една от най-популярните форми за пътуване е пътуването със самолет. Ежедневно десетки хиляди хора пътуват по света със самолети. В същото време информацията, свързана с резервацията за въздушно пътуване на даден пътник (резерваионни данни на пътниците – PNR), може да има значително въздействие върху компетентните правоприлагащи органи в усилията им за борба с тероризма и тежката престъпност. За да регулира как въздушните превозвачи трябва да събират PNR данни и да ги предоставят на компетентните правоприлагащи органи, ЕС прие Директива (ЕС) 2016/681. Настоящата статия има за цел да анализира как тази директива е транспонирана в законодателството на Република България. Тя се фокусира върху някои от ключовите аспекти от този въпрос като приложимата правна рамка, определянето на компетентните органи, контрола върху тези дейности и др.
В началото на месец август бе приета Наредба за вписване в регистъра на заетостта („Наредбата“), с която се доразвиват някои от предстоящите промени в трудовото законодателство. Промените са свързани с въвеждането на нов регистър на заетостта към Националната агенция за приходите (НАП) и единния електронен трудов запис, който ще замести трудовата книжка. В тази статия може да откриете кратък обзор на по-важните изменения.
Регламентът за цифровата оперативна устойчивост на финансовия сектор (DORA) влезе в сила на 16 януари 2023 г. и представлява неразделна част от пакета на Европейската комисия за цифровото финансиране - пакет от мерки за допълнително активиране и подкрепа на потенциала на цифровото финансиране по отношение на иновациите и конкуренцията, като същевременно се намаляват произтичащите от него рискове. DORA ще започне да се прилага пряко във всяка държава членка от 17 януари 2025 г. В тази статия адв. Десислава Кръстева, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“, прави преглед на взаимодействието между DORA и Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).
За разлика от традиционните сервитути, които изискват наличие на два съседни имота (господстващ и служещ) и се създават по силата на договор, сервитутите по ЗЕ възникват по силата на закона. Това поставя редица практически въпроси, като например как точно възниква сервитутът и как се определя обезщетението за собствениците на засегнатите имоти. В практиката на общините обаче се наблюдава неразбиране на материята, тежки административни процедури и непредвидими изисквания на администрацията, което затруднява инвеститорите и забавя ВЕИ проектите.