Публикации

В настоящата статия се представя емпирично проучване на практиките за реагиране при инциденти, свързани с нарушения на защитата на лични данни в български организации. Проучването разглежда как организациите откриват, оценяват и управляват инциденти, засягащи лични данни, в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Изследването се основава на данни, събрани чрез анкета, проведена сред организации от различни икономически сектори в България. Анализът се фокусира върху наличието на вътрешни процедури за реагиране при инциденти, нивото на организационна готовност и осведомеността относно задълженията, произтичащи от инциденти, свързани с нарушения на защитата на лични данни. Резултатите разкриват различия между организациите по отношение на организационните мерки, обучението на персонала и практиките за управление на инциденти. Въз основа на анализа се правят изводи относно прилагането на процедурите за реагиране при инциденти и управлението на инциденти, свързани с нарушаване на защитата на лични данни, в организационна среда.

В тази статия проф. д-р Мартин Захариев разглежда правото на достъп на служителите съгласно член 15 от Общия регламент за защита на данните (GDPR), като обяснява каква информация и копия трябва да предоставят работодателите, как трябва да се подават и проверяват заявките, както и как това право се различава от правото на преносимост на данните и достъпа до трудовите досиета. Той също така изтъква практическите ограничения, включително прекомерни или злоупотребяващи заявки, правата на трети лица, сигурното разкриване на данни и принципа, че достъпът трябва да защитава правата, свързани с личните данни, а не да служи за несвързани съдебни спорове или търговски цели.

В публичното пространство все по-често се разменят реплики от рода на "ще съдя този човек за изказването му". Подобни закани традиционно се засилват по време на предизборни кампании. Някои от тях действително биват осъществявани чрез предявяване на съдебна претенция, други остават само на думи. Тази тенденция поставя въпроси за границите между свободата на изразяване и защитата на личната репутация. Същевременно честото използване на подобна реторика влияе върху обществената среда и начина, по който се води публичният дебат. Но какво всъщност означава да призовеш някого на съд заради думите му? В кои случаи има смисъл от съдебна намеса, как се развива производството и какво обезщетение може да очаква потърпевшият?

На 1 август 2025 г. българското арбитражно законодателство претърпя значителна трансформация. Измененията – придружени от промяна на наименованието от „Закон за международния търговски арбитраж“ на по-широкото „Закон за арбитража“ – въвеждат нови нива на държавен надзор, като същевременно се правят и някои корекции в съответствие с международните стандарти. Въпреки че реформата въвежда две положителни промени – възстановяването на обществения ред като основание за отмяна на арбитражни решения и премахването на някои формални изисквания относно изпълнението на чуждестранни арбитражни решения – повечето изменения пораждат сериозни опасения относно автономността, ефективността и практическата приложимост на арбитражните производства, водени в България. Настоящата статия предлага преглед и критичен анализ на най-значимите изменения, засягащи международния търговски арбитраж. *Този материал е на английски език.

В съвременното информационно общество изкуственият интелект се утвърждава като новата революционна технология, която поставя сериозни въпроси пред нормалното функциониране на демократичните процеси и защитата на основните права и свободи на гражданите. Изкуственият интелект има потенциала да засегне всички сфери на обществения живот, затова развитието на тази технология следва да се прави в съответствие с някои основни принципни положения, имащи за цел да гарантират неговото надеждно и етично функциониране. Настоящият доклад има за цел да анализира принципите на надеждния изкуствен интелект и да очертае тяхното значение като гарант за защита на основните права и свободи на гражданите. По този начин се цели да се подпомогнат всички заинтересовани страни в тяхната дейност при взаимодействието с тази технология – участници в законодателния процес, разработчици, доставчици и ползватели на изкуствен интелект.

Настоящата статия има за цел да проучи спецификите на обезпечителното производство в патентни дела в Република България. Анализът ще се фокусира върху (I) общ преглед на приложимата правна рамка и (II) предпоставките за предоставяне на обезпечителни мерки съгласно българското право, като проучва, наред с други неща, дали и до каква степен понятията „спешност“ и „пропорционалност“, познати в други юрисдикции, са необходими за получаване на временни обезпечения. Съавтори: Проф. Мартин Захариев, адв. Яна Гергиева, Адв. Константин Костадинов, Адв. Стефан Въндев

Българската Комисия за защита на личните данни наскоро публикува становище относно допустимостта на използването на системи за видеонаблюдение с функции за разпознаване на лица в големи търговски обекти като търговски центрове и хипермаркети.

От първи август 2025 г. влязоха в сила съществени изменения в българското арбитражното законодателство, като с ДВ, бр. 63 от 01.08.2025 г. Законът за международния търговски арбитраж (ЗМТА) беше преименуван на Закон за арбитража (ЗА). Макар че реформата включва две положителни промени - възстановяването на противоречието с обществения ред като основание за отмяна на арбитражни решения и премахването на някои формалистични изисквания при изпълнението на чуждестранни арбитражни решения, повечето промени пораждат сериозни опасения относно автономността и практическата приложимост на арбитражните производства с място на арбитраж - България. По-долу следва кратко обобщение и критичен анализ на най-съществените изменения, отнасящи се до международния търговски арбитраж.

През август 2025 г. българският закон за арбитража беше значително изменен и преименуван от „Закон за международния търговски арбитраж“ на „Закон за арбитража“.

Адв. Цветелина Колева обяснява новоприетия Закон за личната несъстоятелност в България, който въвежда съдебна рамка за физически лица за преструктуриране или опрощаване на дългове в съответствие с Директива 2019/1023 на ЕС и ангажимента на страната по Плана за възстановяване и устойчивост.

Легитимният интерес на администратора (или на трето лице) е едно от възможните правни основания за обработването на лични данни по чл. 6, пар. 1 от Общия регламент относно защитата на данните 2016/679 (GDPR). Настоящият анализ е посветен именно на това основание, с особен фокус върху възможността работодателите да се позоват на свои легитимни интереси в контекста на трудовоправната връзка с работниците/служителите. Следва да се отбележи, че не съществува йерархична зависимост между отделните правни основания за обработване на лични данни – те са алтернативни и равнопоставени. Наличието на кое да е от тях е достатъчно за законосъобразността на обработването, разбира се, при спазване на принципите, свързани с обработването на лични данни, и останалите изисквания на GDPR.

Настоящото изследване има за цел да анализира нормативната уредба, приложима при нарушения на сигурността на личните данни съгласно чл. 33 и чл. 34 от Общия регламент относно защитата на данните (GDPR), както и тълкуванията и насоките на национални и европейски органи. Във фокуса на анализа попадат както правните изисквания към администраторите на лични данни за уведомяване на надзорния орган и субектите на данни, така и приложимите насоки от Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД), както и Методиката на Комисията за защита на личните данни в България за оценка на риска. Използван е документален метод и нормативно – сравнителен анализ. Направен е опит за критично осмисляне на нормативната уредба и съществуващите практики, като се акцентира върху основните характеристики на правната рамка и начините, по които тя се прилага от надзорните органи. Резултатите очертават необходимостта от повишаване на готовността на организациите в Р България да реагират ефективно при инциденти, като акцентът е поставен върху ясното разбиране на рисковете и задълженията, произтичащи от нарушението на сигурността на личните данни.

Общоприетата дефиниция на дийпфейк е изкуствено генерирано аудио или видео, което представя реални хора по начин, който по правило е неразличим от действителността, като им се приписват действия или изявления, които те никога не са правили. Дийпфейк се използва за разпространение на фалшиви новини, измами, порнографско съдържание, кражба на самоличност и дори за намеса в избори. С нарастващата популярност и достъпност на подобни видеа, държавите са изправени пред предизвикателството да защитят гражданите си.

През 2024 г. пред българските съдилища са подадени едва 3 молби за стабилизация на търговец, докато образуваните производства по несъстоятелност са 737. Това съотношение е донякъде странно, при все че целта на първото е да послужи като спасителн пояс за даден бизнес, преди да е изпаднал в пълна невъзможност да обслужва кредиторите. Какво представлява производството по стабилизация, кога е моментът да се пристъпи към него и защо е така непопулярно в България разяснява за Капитал старши адвокат Цветелина Колева, експерт по разрешаване на спорове, арбитраж и несъстоятелност.

В настоящия документ се изследва какво е необходимо, за да се гарантира, че винаги, когато технологиите се използват във войната срещу тероризма, това не нарушава основните права. Това се прави от няколко правни гледни точки на равнище ЕС, като се започне от конкретното законодателство в областта на борбата с терористичното съдържание онлайн, като се изследва въпроса от гледна точка на режима за защита на данните и накрая завършва с преглед на новоприетия Закон за изкуствения интелект. Нещо повече, документът предлага използването на етиката като допълнителен ресурс, позволяващ такова отговорно поведение, заложено на етапа на проектиране и използване.

Настоящият доклад има за цел да анализира някои особености при обработването на лични данни за целите на правоприлагането. Дейностите по обработване на лични данни в сферата на правоприлагането се подчиняват на специални правила, различни от общия режим за защита на личните данни в ЕС, установен с Общия регламент относно защитата на данните 2016/679 (ОРЗД). Тези дейности са изключени от материалния обхват на ОРЗД и към тях се прилагат правилата на Директива 2016/680, които са транспонирани в глава осма от българския Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). В кои случаи се прилагат тези специфични правила, кои са администратори на лични данни в сферата на правоприлагането, на какви правни основания обработват те лични данни, какви особености разкриват принципите за защита на личните данни в сектора на правоприлагането? Отговорът на тези и други важни въпроси относно правилата за защита на личните данни в сектора на правоприлагането може да бъде намерен в настоящото изследване. Резултатите от анализа имат за цел да помогнат на публичните органи с правомощия в сферата на правоприлагането да придобият по-голяма яснота относно специфичните правила за защита на личните данни, приложими в тяхната дейност.

Широкото навлизане на интернет даде живот на нови реалности, непознати досега на обществото. Една от тези реалности се оказва използването на интернет за изпращане на милиарди нежелани съобщения, известни като „спам“, на практика без никакви разходи. От една страна, търговските съобщения служат като основа за оборота и развитието на електронната търговия. От друга страна обаче, тези съобщения „изяждат“ огромни количества от времето на хората, което води до съкращаване на времето, използвано за генериране на ефективен брутен вътрешен продукт. В голям мащаб вредите за обществото са огромни. Освен това, вместо да увеличава оборота, спамът води до вреди за адресатите поради генерирания значителен трафик. За да се преборят с тази нова сфера, се появиха много технологични решения. Наред с другото, те включват използването на спам филтри и черни списъци. Както ще бъде показано в есето, използването на тези полезни от практическа гледна точка технологии се оказва на ръба на законността. Те могат да разкрият тайната на съобщенията и да навредят сериозно на добросъвестните потребители в отношенията им при използването на интернет. В статията ще бъдат повдигнати въпроси относно законността на тези сфери. *Тази публикация е на английски език.

Дигитализацията в Европа и в България продължава да се случва, понякога по-бавно, понякога по-ускорено, но независимо от темповете едно е сигурно - дигиталният свят се разраства, а с това се увеличават не само цифровите заплахи, но и значимостта на последствията от тях. Макар и да има поле за подобрения, вече са широко достъпни мобилното банкиране и застраховане, електронното подписване на договори и документи, електронните административни услуги. Паралелно сериозно от информационните системи и услуги зависят вътрешните процеси на компании и публични организации с критично значение за обществото, например в сферата на енергетиката, транспорта и здравеопазването. В тази връзка не е изненадващо, че гарантирането на по-висока сигурност се превръща в ключов приоритет за европейските регулаторни органи. Така стигнахме и до влизането в сила на Директивата за мрежова и информационна сигурност NIS 2 на 17 октомври - срок, който беше пропуснат от повечето страни в ЕС и тепърва предстои правилата да бъдат транспонирани в националните законодателства. Защо се стигна до това забавяне, какви са предизвикателствата за държавите членки и какво означава това за българския бизнес са основните въпроси, които вълнуват компаниите. *Интервю с адв. Никола Стойчев с автор Мария Карашанова

Една от основните характеристики на съвременното информационно общество е неговата взаимосвързаност – държавните граници стават все по-условни. Бързото развитие на технологиите през втората половина на двадесети век, съчетано с тенденцията към глобализация, позволи на хората да пътуват по света повече от всякога. За тази цел една от най-популярните форми за пътуване е пътуването със самолет. Ежедневно десетки хиляди хора пътуват по света със самолети. В същото време информацията, свързана с резервацията за въздушно пътуване на даден пътник (резерваионни данни на пътниците – PNR), може да има значително въздействие върху компетентните правоприлагащи органи в усилията им за борба с тероризма и тежката престъпност. За да регулира как въздушните превозвачи трябва да събират PNR данни и да ги предоставят на компетентните правоприлагащи органи, ЕС прие Директива (ЕС) 2016/681. Настоящата статия има за цел да анализира как тази директива е транспонирана в законодателството на Република България. Тя се фокусира върху някои от ключовите аспекти от този въпрос като приложимата правна рамка, определянето на компетентните органи, контрола върху тези дейности и др.

В началото на месец август бе приета Наредба за вписване в регистъра на заетостта („Наредбата“), с която се доразвиват някои от предстоящите промени в трудовото законодателство. Промените са свързани с въвеждането на нов регистър на заетостта към Националната агенция за приходите (НАП) и единния електронен трудов запис, който ще замести трудовата книжка. В тази статия може да откриете кратък обзор на по-важните изменения.

Регламентът за цифровата оперативна устойчивост на финансовия сектор (DORA) влезе в сила на 16 януари 2023 г. и представлява неразделна част от пакета на Европейската комисия за цифровото финансиране - пакет от мерки за допълнително активиране и подкрепа на потенциала на цифровото финансиране по отношение на иновациите и конкуренцията, като същевременно се намаляват произтичащите от него рискове. DORA ще започне да се прилага пряко във всяка държава членка от 17 януари 2025 г. В тази статия адв. Десислава Кръстева, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“, прави преглед на взаимодействието между DORA и Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).

За разлика от традиционните сервитути, които изискват наличие на два съседни имота (господстващ и служещ) и се създават по силата на договор, сервитутите по ЗЕ възникват по силата на закона. Това поставя редица практически въпроси, като например как точно възниква сервитутът и как се определя обезщетението за собствениците на засегнатите имоти. В практиката на общините обаче се наблюдава неразбиране на материята, тежки административни процедури и непредвидими изисквания на администрацията, което затруднява инвеститорите и забавя ВЕИ проектите.

Доц. д-р Мартин Захариев, съдружник и ръководител на практиката по интелектуална собственост, дава насоки за кариерно развитие на базата на своя личен опит за рубриката ”Кариерен барометър“ на платформата работа и стаж WorkTalent.

Десислава Кръстева и Цветелина Паскова са автори на българската част от Ръководството за нормативната уредба в областта на изкуствения интелект (AI) - инициатива на World IT Lawyers, покриваща 15, основно европейски, юрисдикции. Ръководството е предназначено за частни компании, които се опитват и искат да използват AI в работата си или да го внедряват, както и такива които имат трансгранични клиенти. World IT Lawyers, чийто член от много години е DPC, вярва, че познаването на законодателството на различни държави, правилно обяснено, структурирано и систематизирано, може да допринесе за вземането на правилни и балансирани решения.

Kогато говорим за регулации върху новите технологии, определено възприемаме Европейския съюз като водещ в областта. Общността поставя интересите на гражданите си и защитата на основните човешки права на първо място. И макар да се опитва да постигне ефективен баланс между насърчаването на иновациите и личната неприкосновеност, намирането на правилната формула се оказва трудна задача. Което се вижда и от новия Законодателен акт за AI на ЕС, който въобще не е лесно четиво със своите над 400 страници. Но познаването му вероятно ще се превърне в ключово за успеха на всеки бизнес, който работи в сферата на информационните технологии или се възползва от последните иновации, свързани с изкуствения интелект.

риемането на почти окончателната версия на текста на Законодателния акт за AI беше едно дългоочаквано постижение на европейските власти през първата половина на тази година. Документът обаче определено не е лесно четиво със своите над 400 страници, но познаването му вероятно ще се превърне в ключово за успеха на всеки един бизнес, който работи в сферата на информационните технологии или се възползва от последните достижения, свързани с изкуствения интелект. Какви правила въвежда новият регламент, кои AI системи ще бъдат засегнати и кога можем да очакваме да се усети ефектът от него, разговаряме с адв. Десислава Кръстева, съдружник и ръководител на отдела по технологии и данни в адвокатско дружество "Димитров, Петков и Ко.".

Десислава Кръстева е автор на българския раздел на Global Data Localization Laws: Overview (от поредицата Practical Law: Data Privacy & Cybersecurity), в която се прави преглед на глобалните закони за локализиране на данни, които могат да изискват от дружествата да съхраняват физически лична информация или други данни в определена държава, да ограничават трансграничното предаване на данни или да хостват на местно ниво някои инфраструктури на информационните технологии, включително сървъри и други компоненти. Книгата предоставя обща информация и разглежда ключови въпроси, които организациите трябва да вземат предвид, когато събират и обработват лична информация за служители, клиенти или други лица в една или повече държави със закони за локализиране на данни. *Тази публикация е на английски език.

Настоящият доклад има за цел да анализира две ключови фигури в дейността на публичните органи, имащи съществени отговорности към защитата на обработваната в тези органи информация. Това са длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД) по Общия регламент относно защитата на данните 2016/679 (ОРЗД) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и служителят по сигурността на информацията (ССИ) по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Макар на пръв поглед ДЛЗД и ССИ да имат някои сходни, дори припокриващи се функции, между тези две фигури има съществени различия. Те могат да бъдат очертани в различни направления – кой може да заема тези длъжности, какви са техните задачи, може ли да съвместяват други роли, включително може ли едно и също лице да комбинира ролята на ДЛЗД и ССИ. Отговорът на тези и други важни въпроси относно ДЛЗД и ССИ може да бъде намерен в настоящото изследване. Резултатите от анализа имат за цел да помогнат на публичните органи, имащи задължение да определят ДЛЗД и ССИ, да придобият по-голяма яснота относно специфичните задължения, роли и отговорности на тези лица в тяхната дейност.

Фигурата на длъжностното лице по защита на личните данни (ДЛЗД) по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД) и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директивата/Директива 2016/680) разкрива някои сходства с вече познати фигури. В предходен материал вече бяха анализирани приликите и разликите между ДЛЗД и адвоката. Настоящото изложение е посветено на разграничението на ДЛЗД от няколко други сходни фигури (юрисконсулт, IT специалист и членовете на екипа на самото ДЛЗД), като целта е да подпомогне администраторите и обработващите лични данни (АЛД/ОЛД) при вземането на решения относно определянето на отговорници относно защитата на личните данни в организациите си.

Българската КЗЛД е приела списък на операциите по обработване, за които се изисква предварителна консултация, който е адресиран до органите, за които се прилага Директива (ЕС) 2016/680. Този списък не се отнася пряко за дейностите на администраторите и обработващите лични данни, които са предмет на GDPR, но дава индикация за операциите, които пораждат високи рискове и изискват оценка на въздействието върху защитата на данните и евентуално предварителна консултация и съгласно GDPR. *Публикацията е на английски език.

Българският орган за защита на данните излезе със становище по въпроси на българска градска община във връзка с искания от полицейското управление постоянен достъп до видеозаписите от системата за видеонаблюдение на общината.

Понастоящем българският орган за защита на данните редовно прилага нова процедура в случаи на уведомления за нарушения на сигурността на данните, която включва сложни въпросници, обхващащи всички дейности по обработване на данни на администратора на данни, и обширни искания за предоставяне на документи и информация в кратки срокове. *Публикацията е на английски език.

Българската комисия за защита на личните данни излезе със становище относно допустимостта на обработката на записи от видеонаблюдение със звук за целите на оценяване на личното представяне на служителите и за определяне на техните премии. Становището на комисията е, че подобно допълнително обработване на лични данни не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 4 от GDPR (Общия регламент относно защитата на данните) и поради това е недопустимо. *Публикацията е на английски език.

Едно от новите задължения, които въведоха Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, бе задължението определени администратори и обработващи лични данни (АЛД/ОЛД) да назначат длъжностно лице по защита на личните данни (ДЛЗД). За пръв път подобно задължение бе нормативно установено в България. И сега, повече от 5 години, откакто двата акта се прилагат, често има неразбиране относно това какви са ролята и задачите на ДЛЗД. Настоящото изложение има за цел да разграничи ДЛЗД от сходната фигура на адвоката, като по този начин улесни АЛД и ОЛД при избора как да разпределят отговорностите относно защитата на личните данни в организациите си.

Настоящият анализ има за цел да сравни процедурите за защита на търговска марка при последваща недобросъвестна регистрация на домейн gLTD, като по този начин улесни притежателите на търговски марки при техния избор.

Сравнителния наръчник в областта на ТМТ на Mondaq предоставя преглед на някои ключови моменти от правото и практиката и ви позволява да сравните регулаторната среда и законите в различни юрисдикции.

Макар да няма законово ограничение за придобиване на имот срещу криптовалути, липсата на регулация за създаването и търговията с такива създава предпоставки за измами.

Актът със сила на регламент, който влезе в сила в края на 2022 г., поставя въпроса готови ли са Viber, WhatsApp, YouTube, eMAG и други да започнат изпълнението му година предварително

Директивата, която трябва да се въведе в България не по-късно от 17 октомври 2024 г., създава нови задължения за фирми и организации

Целта и предназначението на този наръчник са да предостави на основателите и адвокатите на стартиращи компании кратък справочник за основните въпроси, с които могат да се сблъскат в чуждестранни юрисдикции. Нека си признаем, че съвременният стартъп не се интересува особено от владеенето на местния пазар, а иска да излезе на световната сцена възможно най-рано. Често това означава, че нуждата от чуждестранен правен съвет се появява много преди ресурсите, които техните институционални, утвърдени конкуренти могат да използват. И тук идва Наръчникът. Това не е изчерпателен наръчник за всичко, което трябва да знаете за правните системи и местните пазарни реалности в дадена юрисдикция, но има за цел да ви помогне да подредите основните въпроси. Надяваме се, че независимо дали използвате това ръководство в качеството си на адвокат, който консултира стартиращ клиент, или в качеството си на стартираща компания, наръчникът ще ви помогне да оцените по-добре потенциалните рискове и да зададете правилните въпроси. А ако имате нужда от местен правен експерт, ето че вече имате списък с адвокати от цял свят, които се занимават със стартиращи компании като вашата и които са готови и желаят да помогнат. *Публикацията е на английски език.

От дигитална екзотика до пазар за $1,1 трилиона – няма съмнение, че криптоактивите начело с биткойн си извоюваха място в глобалната икономика. Около тях се разви мултимилиарден бизнес с търговия и инвестиции и много хора спечелиха от промяната в стойността им и участие в създаването им; други загубиха от кражба на техните дигитални портфейли, злоупотреба на инвестиционни мениджъри или фалити на платформи за криптозаеми. Но в криптовселената се задава ред, поне на ниво Европейски съюз. От началото на юли в сила влиза Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), първият обширен закон за регулиране на този тип активи, който създава единна рамка за целия европейски блок. Неговите разпоредби ще започнат да се прилагат реално от средата на следващата 2024 година, за да може участниците на пазара да приведат дейността си с изискванията му.

За възможностите и предизвикателствата, които новите разпоредби ще донесат на участниците на финансовия пазар, коментира адв. Христо Нихризов, ръководител на практиката по Банково и финансово право.

Проект за промени в Кодекса на труда засяга две теми: дистанционната работа и въвеждане на солидарна отговорност на изпълнител и подизпълнител за заплатите. Предложенията разкриват някои недостатъци, които могат да създадат сериозни практически затруднения. Новата разпоредба за солидарната отговорност е неясна, непропорционална и противоречи на основни принципи на трудовото и облигационното право.

Трайно установено в съдебната практика на ВКС е разбирането, че договорът за цесия на бъдещи вземания е нищожен поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, поради неопределяемост на бъдещите вземания. В своята статия, публикувана в списание "Търговско и облигационно право", адв. Асен Стефанов подлага тази теза на критика, тъй като тя ограничава гражданския оборот и крие рискове от това в България да не бъдат признати последиците на широко разпространения в чуждестранните юрисдикции договор за бланкова/глобална цесия за обезпечение, с който цедентът прехвърля всички свои настоящи и бъдещи вземания от трети лица – негови длъжници, като форма на обезпечение на задълженията му към цесионера - негов кредитор.

На 27 април 2023 г. Съветът за електронни медии публикува своя Доклад за специализираното наблюдение на предизборната кампания за 49-то Народно събрание. В Доклада СЕМ представя констатациите си след процеса на специализиран мониторинг на дейността на 14 канала на доставчици на обществени медийни услуги и 13 канала на доставчици на търговски медийни услуги, свързани с поредните парламентарни избори в България. Докладът включва и информация за представянето на четири онлайн платформи. Докладът обхваща медийното им поведение по време на предизборната кампания (от 3 до 31 март 2023 г.), в деня за размисъл (1 април 2023 г.), както и в деня на изборите (2 април 2023 г.). *Публикацията е достъпна на английски, френски и немски език.

На 8 юни 2022 г. Съветът за електронни медии започна обществено обсъждане на Проект на Кодекс за поведение относно мерките за оценка, обозначаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са вредни или създават риск от неблагоприятно въздействие върху физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно Решение № РД-05-44/8 юни 2022 г. СЕМ изготви Проекта на кодекс съвместно с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР). *Публикацията е достъпна на английски, френски и немски език.

На 7 юли 2022 г. в Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Измененията на съществуващата правна рамка са в областта на компютърните престъпления (включително киберпрестъпленията и престъпленията срещу критичната инфраструктура), престъпленията срещу интелектуалната и индустриалната собственост и плагиатството, както и престъпленията срещу онлайн сексуалната експлоатация на деца. Измененията могат да се сведат до промени, разширяващи минималните и максималните прагове за лишаване от свобода за описаните области, и промени в максималния размер на глобите.

На 22 ноември 2022 г. служебното правителство на България внесе за приемане в парламента законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Със законопроекта ще бъдат транспонирани директивите на ЕС в областта на авторското право, а именно: 1) Директива (ЕС) 2019/789 за определяне на правила за упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на радио- и телевизионни организации и препредавания на телевизионни и радиопрограми; и 2) Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар. *Публикацията е достъпна на английски, френски и немски език.

На 2 март 2023 г. проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е публикуван на Портала за обществени консултации. Крайният срок за обществено обсъждане (подаване на становища от заинтересованите страни) беше 3 април 2023 г. Новопредложените разпоредби ще дадат възможност за наказателно преследване на лица, които създават условия за онлайн пиратство. Това включва лица, които разработват и поддържат сайтове за торент тракери, уеб платформи, чат групи в приложения за онлайн обмен на пиратско съдържание и други подобни дейности. *Публикацията е достъпна на английски, френски и немски език.

На 2 март 2023 г. на Портала за обществени консултации е публикуван проектозаконът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Крайният срок за общественото обсъждане (подаване на становища от заинтересованите страни) беше 3 април 2023 г. Новопредложените разпоредби ще дадат възможност за наказателно преследване на лица, които създават условия за онлайн пиратство. Това включва лица, които разработват и поддържат сайтове за торент тракери, уеб платформи, чат групи в приложения за онлайн обмен на пиратско съдържание и други подобни дейности. *Публикацията е достъпна на английски, френски и немски език.

На 1 февруари 2023 г. влезе в сила Кодексът за поведение относно мерките за оценка, етикетиране и ограничаване на достъпа до програми, които са вредни или създават риск от неблагоприятно въздействие върху физическото, умственото, моралното и/или социалното развитие на децата. Кодексът е приет от СЕМ в съответствие с Решение № РД-05-7 от 12 януари 2023 г. Кодексът е изготвен съвместно от Съвета за електронни медии (СЕМ) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) в съответствие със Закона за радиото и телевизията. *Публикацията е достъпна на английски, френски и немски език.

Компетентните органи по предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване (полицейска и наказателна дейност) обработват редица лични данни за разнообразен кръг субекти – заподозрени, обвиняеми, осъдени лица, свидетели (вкл. защитени свидетели), пострадали от престъпления, агенти под прикритие и много други. Опазването на техните лични данни от неразрешено или незаконосъобразно обработване и от случайна загуба, унищожаване или повреждане е ключова предпоставка за нормалната и законосъобразна полицейска и наказателна дейност. Нещо повече, компрометирането на сигурността на тези данни е от естество да застраши живота, здравето, правата и свободите на тези и други лица. Ето защо, компетентните органи са призвани да прилагат подходящи технически и организационни мерки за сигурността на тези лични данни. Настоящото изложение има за цел да изследва някои основни гаранции за сигурността на данните, закрепени в законодателството на ЕС и българското право, по-специално в Директива 2016/680 и Закона за защита на личните данни.

С резолюция от 15 декември 2022 г. Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело № 3/2022 относно тълкуването на някои въпроси, свързани с обезщетенията за нарушения на авторското право, които предизвикват объркване и разногласия между по-долните съдилища и практикуващите юристи. Делото е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет и ще бъде решено от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС. *Публикацията е достъпна на английски, френски и немски език.

Ако обработването на лични данни от частния сектор е сравнително добре изследвана материя, доста по-ограничени по обхват са анализите, посветени на особеностите при обработване на лични данни от органите на съдебната система. Именно това е основната причина за изготвяне на настоящия доклад, който има за цел да открои някои ключови особености при обработване на лични данни от органите на съдебната власт и да систематизира релевантната практика на надзорните органи в България в областта на защитата на личните данни – Комисията за защита на личните данни и Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Динамиката на съвременните обществени отношения поставя нови заплахи пред сигурността и обществения ред. Ето защо компетентните органи следва да идентифицират подходящи механизми за противодействие на такива заплахи, отговарящи на съвременното технологично развитие на обществото. Такива механизми могат да бъдат някои нови технологии като лицево разпознаване, изкуствен интелект, автоматизирано взимане на решения и профилиране. Настоящият доклад има за цел да анализира някои основни правни гаранции за правата и свободите при прилагането на посочените технологии в сферата на противодействието на престъпността и тероризма.

Все по-големите мащаби и въздействие на кибернападенията излизат извън границите на отделните компании, индустрии и дори държави. А когато последствията не само вредят на фирмения имидж, а заплашват националната сигурност, на преден план неминуемо излиза темата за регулациите и необходимостта от въвеждане на стандарти, които да гарантират една достатъчно висока защита.

Важна стъпка към модернизирането на трудовото ни законодателство бе предвидената с измененията от 2016 г. възможност част от документите от трудовото досие да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Тази възможност е детайлизирана в подзаконов акт на Министерския съвет – Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя.

Прекратяването на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение по реда на чл. 331 от Кодекса на труда (КТ) е едно от често прилаганите в практиката основания. Това се дължи на неговата изгода както за работодателя, така и за самия работник/служител. Доц. д-р Мартин Захариев разглежда някои конкретни особености при прекратяване на това основание, които е добре да се знаят и от двете страни по трудовоправната връзка.

Съгласно чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. Най-често в практиката тези искове се инициират от купувача по сключения предварителен договор, т. к. обикновено именно купувачът е страната, чиито права и интереси са по-уязвими в цялостния процес на сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Това е така, защото масово в практиката е възприето да се уговаря плащането на част от продажната цена да се извършва преди сключването на окончателния договор във формата на нотариален акт. Така се стига до ситуации, в които купувачът е изпълнил основното си задължение за заплащане на продажната цена (или голяма част от нея) и за него остава оправданото правно очакване (надеждата), че продавачът ще се яви в уговорените в предварителния договор място и час за сключване на окончателен договор, но това не винаги се случва.

Монографията, редактирана от световнопризнатия експерт в областта на правото на информационните технологии и защитата на данни проф. д-р Жо Дюмортие (Jos Dumortier), предлага задълбочен и актуален преглед на различни аспекти на българското киберправо, включително регулация на пазара на ИКТ, защита на интелектуалната собственост в ИКТ сектора, ИКТ договори, електронни трансакции, извъндоговорна отговорност, защита на поверителността и компютърни престъпления.

Динамиката на съвременните обществени отношения и развитието на информационните и комуникационни технологии обуславят все по-масовото навлизане на видеонаблюдението в ежедневието. Редица държавни институции и частни организации, а понякога и обитатели на етажната собственост прилагат системи за видеонаблюдение с различни цели – охрана и опазване на живота из здравето на своите служители и посетители, контрол на достъпа, контрол на трудовата дисциплина и други подобни. И ако от технологична, логистична и икономическа гледна точка видеонаблюдението става все по-достъпно, въпросите колко законосъобразно и пропорционално е неговото използване в светлината на европейските и национални правила за защита на личните данни и гарантиране на неприкосновеността на личната сфера на индивида далеч не са така лесни за отговаряне. Настоящият материал има за цел да анализира някои от най-съществените аспекти на режима на защита на личните данни, приложими при извършването на видеонаблюдение като възможни правни основания за извършването на видеонаблюдение; гарантиране на принципа на прозрачност и информиране на наблюдаваните лица за видеонаблюдението; допустимост на лицевото разпознаване като форма на обработва на специална категория данни, каквито са биометричните данни, и други специфични задължения по Общия регламент за защита на данните и Закона за защита на личните данни, приложими при видеонаблюдение. Горните въпроси са обект на анализ в светлината на европейската и национална практика по прилагане на правилата за защита на личните данни.

Доц. д-р Мартин Захариев критикува неотдавнашно решение на Върховния административен съд, с което се изисква съгласието на длъжника за обработване на данни в случай на прехвърляне на вземания. Повече за аргументите му и това, което предлага като възможно работещо решение, можете да намерите в материала.

Иван Александър Манев отговаря на най-често задаваните въпроси относно облагането на доходите от криптовалута, получени от физическо или юридическо лице, както и как и кога трябва да се декларират.

Цветелина Колева, старши адвокат, прави обзор на правната рамка за развиване на криптодейности към днешна дата и в обозримото бъдеще.

Макар Общият регламент относно защитата на данните (по-известен с английската си абревиатура GDPR) да се прилага от 25 май 2018 г., а измененията в българския Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) да са в сила от началото на март 2019 г., към настоящия момент все още има сериозно неразбиране у много организации за това какви задължения имат те с оглед защитата на личните данни, които обработват в хода на дейността си. Настоящият анализ е посветен на основните задължения на работодателите относно защитата на личните данни.

Старши адвокат Никола Стойчев, подпомаган от адвокат Кристиан Иванов, представя накратко дело, свързано с границите между свободата на журналистите, обективността и разпространението на информация и правото на лицата да не бъдат снимани без тяхно съгласие, разгледано неотдавна от българския Върховен касационен съд. *Публикацията е достъпна на английски, немски и френски език.

Старши адвокат Никола Стойчев, подпомаган от адвокат Кристиан Иванов, прави кратък преглед на етапа на транспониране на европейските директиви 2019/789/ЕС и 2019/790/ЕС в българското законодателство. *Публикацията е достъпна на английски, френски и немски език.

DPC, в лицето на старши адвоката Цветелина Колева, адвокатския сътудник Александър Георгиев и съдружника Пенчо Станчев, е сред авторите на доклада за оценка на преструктурирането на бизнеса в България, изготвен от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Съдружникът Христо Нихризов и старши адвокатът Никола Стойчев са автори на главата за България в "Медийно, рекламно и развлекателно право по света". Написана от Центъра за международни правни изследвания и членовете на MULTILAW, едно от водещите световни сдружения на независими адвокатски кантори, книгата "Медийно, рекламно и развлекателно право по света" предоставя кратък и актуален преглед на медийното, рекламното, развлекателното и художественото право в повече от 30 държави. Този ресурс представлява отправна точка за адвокатите и бизнесмените, занимаващи се с медии и развлечения, при разбирането на правото на други държави. Текстът е организиран по държави за по-лесна справка, съдържа еднакво подредени глави за по-лесно използване и предлага полезни приложения.

Как ще се развиват финансовите технологии и бизнеси по устойчив, стабилен и дълготраен начин в рамките на ЕС

Мартин Захариев прави кратък преглед на основните изменения в българското законодателство за защита на личните данни във връзка с неотдавнашното влизане в сила на GDPR.

Редакцията на чл. 453, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) преди изменението ѝ със ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) регламентираше противопоставимостта на прехвърлянето и учредяването на вещни права спрямо кредитори с вписана възбрана. Възникваха обаче неясноти при приложението ѝ, когато е налице конкуренция между правата на кредитор с вписана възбрана и правата на лица с права, различни от вещните (най-вече наематели и арендатори с вписани договори за наем или аренда).

Изминаха повече от 3 години, откакто Общият регламент за защита на данните започна да се прилага в ЕС. Регламентът съществено завиши изискванията към организациите, които обработват лични данни – администратори и обработващи, и същевременно въведе високи санкции, чиито максимални размери достигат милиони евро. Независимо от факта, че редица организации инвестираха сериозни ресурси в това да приведат процесите си по обработване на данни в съответствие с новите изисквания, все още се наблюдават множество нарушения на тези правила. Настоящият анализ има за цел да систематизира най-разпространените нарушения на правилата за защита на данните и да предложи средства за тяхното избягване.

Адв. Десислава Кръстева прави кратък преглед на задължителните мерки за защита на данните, които трябва да се спазват съгласно GDPR.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между дружество с ограничена отговорност и управителя му се уреждат с договор за възлагне на управлението, сключен в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Често в практиката се поставя въпросът как точно следва да се уредят договорните отношения с управителя в дадено ООД и каква е правната природа на този договор? Възможно ли е това да стане посредством сключване на трудов договор с управителя или следва задължително да се прибегне към сключването на граждански такъв? Регистрацията на договора с управителя в Националната агенция за приходите (НАП) има ли значение за характера на договора? Възможно ли е управителят да сключи договор с ООД за трудова функция, различна от тази на управление на дружеството?

На 20 април 2016 г. Окръжният съд в Хага отмени най-големия набор от арбитражни решения в историята - трите решения за ЮКОС на стойност 50 млрд. долара. В резултат на това въпросът за това как производствата по отмяна и изпълнение в международния арбитраж са свързани помежду си отново попадна в центъра на вниманието. Сравнявайки двата вида производства, в настоящата статия ще бъдат анализирани очевидните прилики, но също така ще бъдат разгледани и доста важни разлики. Накрая ще бъде разгледан ключовият въпрос за тяхната взаимовръзка - дали и до каква степен отмяната на арбитражни решения отразява тяхното изпълнение. *Публикацията е на английски език.

В продължение на материала на тема основания за обработване на лични данни и основни права и задължения на субектите на данни съгласно GDPR, настоящият анализ е посветен на основните задължения, които той предвижда за администраторите на лични данни.

Десислава Кръстева дава отговори на някои въпроси, които всеки собственик на бизнес трябва да си зададе във връзка с предстоящото влизане в сила на GDPR.

Стандартните договорни клаузи на ЕС за трансфер на данни – под сянката на съмнението

Формите на договорите на FIDIC (формите на FIDIC) представляват цялостен набор от правила, прилагани в световен мащаб при сложни строителни проекти. Формите на FIDIC съдържат многостепенен механизъм за разрешаване на спорове - в зависимост от вида на книгата те предвиждат разглеждане на спорове (1) от инженер (представител на Възложителя, който управлява строителния проект), (2) от Инженер и Съвет за решаване на спорове (DAB - частен независим панел, състоящ се от един или трима експерти, които разглеждат спора и издават решение, задължително за страните при определени условия), (3) чрез приятелско споразумение, (4) и от арбитражен съд/съд (в зависимост от конкретната договореност между страните, както е посочено в Особените условия на съответния договор).

През последните две десетилетия автоматизираното профилиране на данни привлича вниманието както на учените, така и на практикуващите юристи. Допустимостта на профилирането като цяло и границите, до които то трябва да бъде разрешено, поставят сериозни правни и етични въпроси пред съвременното информационно общество и правовата държава. Настоящият анализ има за цел да проучи развитието на законодателството на ЕС за защита на данните относно профилирането: понятието за профилиране, забраната за автоматизирано вземане на решения, правата на субектите на данни срещу профилирането и др. )

Бояна Милчева и Мартин Захариев отговарят на важни въпроси, свързани с прилагането на правилата на FIDIC в България.

Ръководителят на практиката по трудово право на DPC, Зоя Тодорова, отговаря подробно на някои ключови въпроси, свързани с наемането на чужденци в България.

Формите на договорите на FIDIC (формите на FIDIC) представляват цялостен набор от правила, прилагани в световен мащаб при сложни строителни проекти. Формите на FIDIC съдържат многостепенен механизъм за разрешаване на спорове - в зависимост от вида на книгата те предвиждат разглеждане на спорове (1) от инженер (представител на Възложителя, който управлява строителния проект), (2) от Инженер и Съвет за решаване на спорове (DAB - частен независим панел, състоящ се от един или трима експерти, които разглеждат спора и издават решение, задължително за страните при определени условия), (3) чрез приятелско споразумение, (4) и от арбитражен съд/съд (в зависимост от конкретната договореност между страните, както е посочено в Особените условия на съответния договор). *Публикацията е на английски език.

В самия край на 2016 г. българският Върховен административен съд в първоинстанционния си тричленен състав потвърди една от най-високите глоби, налагани някога от българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) през 2012 г. Решението беше издадено след разследване на дистрибуторската мрежа за моторни превозни средства Hyundai в България, в резултат на което бяха установени няколко твърдо установени ограничения във вертикалните споразумения, сключени между българския дистрибутор на Hyundai и неговите дилъри в рамките на система за селективна дистрибуция. *Публикацията е на английски език.

След като през май 2016 г. българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) наложи санкция на Сименс ЕООД за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, в края на годината регулаторният орган наложи втора санкция съгласно спорната разпоредба, въведена през 2015 г. *Тази пубикация е на английски език.

В статията си за осмия брой на бюлетина на Европейската аудиовизуална обсерватория Никола Стойчев, активно подпомаган от Кристиян Иванов, представя накратко доклада на СЕМ за парламентарния вот на 11 юли 2021 г., в който са представени данни и изводи, основани на процеса на специализиран мониторинг на дейността на доставчиците на медийни услуги по време на предизборната кампания. <br>*Тази публикация е достъпна на английски, немски и френски език.

DPC е местният кореспондент на Sweet & Maxwell за ежегодното им издание Doing Business.

В съвременната глобализирана бизнес среда значението на въпросите, свързани с трансграничните преобразувания на предприятията, нараства. Тези процеси са свързани със сложен набор от проблеми, включително корпоративни, данъчни, трудови, регулаторни и др. Които трябва да бъдат съответно анализирани и разгледани. Настоящият текст е фокусиран върху един от основните аспекти на трансграничните преобразувания, а именно: допуска ли българското законодателство като цяло преобразувания с участието на дружество, учредено извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство?

Десислава Кръстева коментира новосъздадения механизъм за предаване на данни в Съединените щати - т.нар. Щит за защита на личните данни на САЩ, приет от Европейската комисия на 12 юли 2016 г. Новото споразумение има за цел да регулира обмена на данни между администраторите на данни в Европейския съюз и в Съединените американски щати (САЩ).

Екип от експерти по трудово право на DPC анализира някои невалидни клаузи в трудовите договори.

Христо Нихризов прави кратък преглед на българския медиен пазар. * Публикацията е на английски език.

Двама от най-опитните експерти по разрешаване на спорове в DPC отговарят на някои ключови въпроси относно гражданското съдопроизводство, арбитража и алтернативното разрешаване на спорове в България, които могат да бъдат сравнени с отговорите на същите въпроси за 25 други юрисдикции.

Преглед на новия Закон за обществените поръчки, представен от водещ експерт на DPC.

Електронното правосъдие е концепция, която цели цялостна реформана съдебната система, с цел въвеждане на информационните и комуникационните технологии за осигуряване на възможността на участниците в съдебните и досъдебните производства да упражняват процесуални права в електронна форма, но включително на органите на съдебната власт да извършват удостоверителни изявления по електронен път. Електронното правосъдие не е еднократен акт. То е комплекс от финансови, организационни, технологични, образователни и нормативни мерки, целящи ефективното използване на информационните и комуникационните технологии в съдебната система.

Непрекъснатото развитие на интернет и новите технологии прогресивно и неумолимо променя света, в който живеем, общуваме, правим бизнес и упражняваме гражданските си права. И колкото и да е трудно понякога, законодателят с ентусиазъм се стреми да бъде в крак с темпото на цифровата реалност. Неотдавнашен и ярък пример за опит за адаптиране на онлайн света към административната реалност, съществуваща в рамките на физическата, е Европейският регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО1.

Определянето на седалището на арбитража безспорно е една от най-важните характеристики на арбитражната клауза, тъй като тя определя lex arbitri и съответно кои съдилища ще имат надзорна компетентност върху арбитража. Според българското право изборът на седалище на арбитража може да предопредели и възможностите за изпълнение на арбитражното решение. Това становище се подкрепя от чл. 117, т. 1 от българския кодекс за международно частно право (кмчп). Съгласно посочената разпоредба за изпълнението на чуждестранни арбитражни решения се изисква чуждестранният съд да е компетентен по българското право. Действащото българско законодателство обаче поражда значителни спорове във връзка с това кога арбитражен съд със седалище в чужбина се счита за компетентен да разгледа спора за целите на процедурата по принудително изпълнение в България.

Проф. д-р Георги Димитров прави кратък преглед на някои от най-новите законодателни промени в България.

На 6 октомври 2015 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решението си по делото Maximillian Schrems срещу комисаря по данните ("Решението на СЕС"). В рамките на седмицата от адвокатските кантори бяха разпространени десетки предупреждения за клиенти, в които се описваше въздействието на решението върху дружествата, които извършват дейност в рамките държавите членки на ЕС и извън тях. Десислава Кръстева прави преглед на неотложните въпроси в различни юрисдикции в ЦИЕ, като се има предвид това решение и неговите последици.