1. Предмет на договора: По гражданския договор изпълнителят се задължава да извърши нещо конкретно (напр. да предостави счетоводна услуга) или да предостави определен резултат (напр. да изработи софтуерен код, да произведе дървена маса и т.н.). Изпълнителят по граждански договор не може да бъде задължен общо да „работи“ в полза на възложителя, защото предоставянето на труд е основна характеристика на трудовия договор.
2. Възнаграждение: Наличието на фиксирано възнаграждение за определен период, без значение от обема и качеството на извършеното, е много по-присъщо на трудов договор. Възнаграждението на изпълнителя по принцип зависи от изработеното от него и постигнатия резултат. Някои типични примери за начин на уговаряне на възнаграждение в граждански договор включват договорка за конкретна цена за конкретен продукт (напр. цена за изработената от изпълнителя дървена маса), уговарянето на стойност на предоставената услуга (напр. месечен абонамент за счетоводно обслужване и/или фиксирана цена за обработка на фактура или съставяне на финансов отчет), или изчисляване на възнаграждението по договора на база на почасова ставка на изпълнителя. Възможна е и комбинация от посочените методи за изчисляване – напр. фиксирана цена за изработка на софтуерен продукт и почасови ставки на изпълнителя за предоставяни услуги по поддръжка и ъпгрейд на продукта.
3. Работно време: Изпълнителят не е обвързван от конкретно начало и край на работния ден, нито за него се прилагат правилата за извънреден труд, нощен труд, труд по време на официални празници и т.н. Ето защо подобни клаузи нямат място в граждански договор. Страните могат да уговорят конкретните услуги/резултати да бъдат завършени от изпълнителя в конкретен срок, но изпълнителят е свободен да организира работата и времето си, така че да завърши дейността в уговорения срок.
4. Работно място: По принцип възложителят не е длъжен да осигурява конкретно работно място на изпълнителя, нито последният е задължен да извършва дейностите по договора на конкретно място. Разбира се, в зависимост от предмета на договора, възможно е услугата да бъде изпълнена в помещения на възложителя (напр. монтаж на оборудване, почистване и т.н.) или на конкретно място (строителна площадка, цех и т.н.). Въпреки това, включване на задължение за изпълнителя да се явява на определено място и да работи там, когато това не е строго необходимо с оглед характера на услугата, е по-скоро типично за трудовите договори.
5. Платен отпуск: Доколкото изпълнителят няма определено работно време, той няма право и на отпуск, било той платен, или не. В гражданския договор може да се уговорят условия за отказване на конкретни поръчки от изпълнителя или за прекъсване предоставянето на услугите, но това няма характер на отпуск или отсъствие на изпълнителя. За разлика от служителя по трудов договор, по правило изпълнителят няма да има право да получи възнаграждение за период, в който той не е изпълнявал задълженията си по договора.
6. Социални придобивки: Възложителят не е длъжен да осигурява социални придобивки на изпълнителя. Това включва, например, ваучери за храна, работно облекло, медицинска застраховка, безплатна храна и др. Този тип придобивки са присъщи за служителите по трудов договор и нямат място в граждански договор.
7. Дисциплинарни наказания: Тъй като изпълнителят не е йерархично подчинен на възложителя, за неизпълнение на неговите задължения не могат да се налагат дисциплинарни наказания. Вместо това, страните са свободни да изберат санкции за неизпълнение, характерни за гражданските договори, като например, задължение на изпълнителя да поправи некачествен продукт за своя сметка, намаляване на възнаграждението, неустойки, едностранно прекратяване на договора и др.

Горният текст не представлява правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми и казуси. Надяваме се информацията да е полезна и при необходимост от повече детайли ще се радваме да се свържете с нас.

‍