През ноември, 2021 г. Върховният административен съд (Решение № 11636 от 16 ноември 2021 г.) взе важно решение, което не само ще определи съдебната практика на съда занапред, но също така ще даде пример за това как медиите трябва да подхождат към обработването на личните данни.      

Делото започва от жалба, подадена от публична личност към Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), срещу електронна медия. Медията е обявила публично информация относно физическата самоличност на лицето (имена, ЕГН с изтрити последните четири цифри, адрес), икономическата самоличност (собственост с пълен адрес, описание, цена, вноски, заем, заличаване на заема, финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация) и социалната самоличност (професия, работно място, назначение, информация относно членството в неправителствена организация).

Медията оправдава публикацията на тези данни с журналистически цели и се обоснова с използването на обществено достъпна информация от Агенцията по вписванията.

В аргументацията си, Върховният административен съд подкрепя доводът, приет преди от Конституционния съд, че балансът между тези две конфликтни права налага конкретното разглеждане на всеки отделен случай. Конституционният съд отмени разпоредбата на Закона за защита на личните данни, която предвиждаше установени критерии относно допустимото обработване на лични данни за целите на журналистическо, академично, художествено или литературно изразяване. Повече информация относно решението на Конституционния съд и влиянието му можете да прочетете тук.

Върховният административен съд подчертава, че съгласно Закона за защита на личните данни обработването на лични данни за журналистически цели е законно, когато се извършва за упражняване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. В решението се посочва, че електронното медийно издание, действащо като администратор на данни, е нарушило принципа за свеждане на данните до минимум, в резултат на което балансът между двете права е нарушен. Съгласно аргументацията на Върховния административен съд, нуждата да се информира обществото относно фактите и да се запази темата на статията може да бъде успешно изпълнена, без да се посочва датата на раждане на публичната личност или точният номер на апартамента ѝ и идентификаторът му. Фактът, че тази информация е достъпна за обществото в публичен регистър не оправдава разкриването на лични данни, тъй като целите на публикациите в публичния регистър са различни от тези на публикациите в медиите. Също така, информацията в публичния регистър не е непосредствено достъпна за обществото, а трябва да се следва конкретна административна процедура. Следователно, обработването на лични данни с цел журналистическа дейност е изцяло отделно обработване със собствени цели, което трябва само по себе си да съответства на Общия регламент относно защитата на данните.

Решенията на Конституционния съд и Върховния административен съд са в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.

Балансът между правата трябва да бъде постигнат чрез разумен и прагматичен подход, при който се взимат предвид специфичните обстоятелства на всеки случай. Тази линия на тълкуване е вероятно да бъде последвана от други съдилища и да бъде основа за създаването на постоянна съдебна практика при разрешаването на конфликти върху баланса между свободата на изразяване и правото на информация от една страна и защитата на личните данни от друга. Без съмнение, това решение ще има и важно социално и обществено влияние в контекста на журналистическото изразяване, което ще доведедо по-съобразителния подход на медиите при публикуването на лични данни.

С цялото решение на ВАС можете да се запознаете тук.

‍