Върховен касационен съд: носителите на права не могат да използват стандартни искове за авторско право, за да принуждават интернет доставчиците да блокират уебсайтове

Върховният касационен съд (ВКС) постанови окончателно решение по въпроси, свързани с онлайн нарушенията на авторски права и обхвата на отговорността на доставчиците на интернет услуги (ISP) в България. ВКС прие, че при действащото българско законодателство в областта на авторското право продуцентите на музика и филми не могат да получат съдебна забрана в рамките на стандартни граждански и авторскоправни производства, с която да се задължат интернет доставчиците да блокират достъпа до добре познати пиратски уебсайтове (напр. The Pirate Bay, Zamunda).

Заповедите за блокиране на уебсайтове са широко използван инструмент за правоприлагане в някои държави членки на ЕС, като позволяват на съдилищата да задължават посредници (като доставчици на достъп до интернет) да предприемат разумни мерки за предотвратяване на достъпа на потребителите до конкретни домейни или URL адреси, които улесняват мащабни нарушения. В разглеждания случай ключовият въпрос беше дали българското право към момента предоставя достатъчно ясна правна основа за налагане на такива мерки спрямо интернет доставчици в рамките на „стандартни“ производства по авторско право.

По-долу обобщаваме основните изводи от решението на ВКС и тяхното значение за предприятията, които оперират онлайн.

• Законодателна празнота ограничава възможността за блокиране по съдебно разпореждане. ВКС прие, че макар правото на ЕС (Директиви 2001/29/ЕО и 2004/48/ЕО) да изисква наличието на механизми за налагане на забрани спрямо определени „посредници“, България не е транспонирала в пълнота тези правила в националното авторскоправно законодателство по начин, който да позволява постановяването на постоянни заповеди за блокиране в рамките на обикновени производства по авторско право.
• Интернет доставчиците се третират като посредници, освен ако законът не предвижда специална процедура. Съдът прие, че доставчиците на мрежови услуги по принцип осъществяват пренос на информация и че при липса на ясни национални правила, които да осигуряват баланс между свободата на информация, пропорционалността и разходите за изпълнение, съдилищата не следва да налагат задължения за блокиране, основани единствено на съществуващата уредба на авторското право.
• Инструментите за пряко правоприлагане по този ред остават ограничени. Към настоящия момент решението ограничава възможността на носителите на права да търсят блокиране на уебсайтове чрез стандартни искове по гражданско и авторско право в България. ВКС се позова на наскоро приетото българско законодателство за прилагане на Акта за цифровите услуги (АЦУ), но не прие, че това законодателство може да послужи като правно основание за защита в конкретния спор.

Какво означава това за носителите на права и онлайн бизнеса

За носителите на права решението подчертава значението на правилния избор на ред и форум за правоприлагане при опити за ограничаване на достъпа до нарушаващо съдържание в България. За интернет доставчици и други посредници то предоставя допълнителна подкрепа за противопоставяне на искания за блокиране, които не се основават на ясна и конкретна законова процедура.

ВКС отбеляза също, че лицата, претърпели вреди в резултат на непълното прилагане на изискванията на правото на ЕС, биха могли да предявят иск за обезщетение срещу българската държава (с позоваване на практиката на Съда на ЕС по дело C 91/92). Съдебният състав не беше единодушен – в особено мнение беше застъпена тезата, че българското право следва да се тълкува в съответствие с директивите на ЕС, така че да допуска налагането на заповеди за блокиране срещу интернет доставчици.

‍