От 1-ви август 2025 г. в България влязоха в сила съществени изменения в арбитражното законодателство, като Законът за международния търговски арбитраж (ЗМТА) беше преименуван на Закон за арбитража (ЗА). Макар че реформата включва две положителни промени – възстановяването на противоречието с обществения ред като основание за отмяна на арбитражни решения и премахването на някои формалистични изисквания при изпълнението на чуждестранни арбитражни решения, повечето промени пораждат сериозни опасения относно автономността и практическата приложимост на арбитражните производства, с място на арбитраж - България.
По-долу следва обобщение на най-съществените изменения, отнасящи се до международния търговски арбитраж:
Основна особеност на реформата е задължителното вписване не само на всички български арбитражни институции, но и на всички арбитражни производства, с уговорено място на арбитража - България, в официален електронен Регистър на арбитражите („Регистъра“), поддържан от Министерството на правосъдието. Новите задължения за вписване се отнасят за следните производства, образувани на/след 01.08.2025 г.:
На вписване ще подлежи следната информация относно арбитражните производства:
Основните документи, които трябва да бъдат приложени за вписване в регистъра са:
В ЗА е предвидено, че цялата информация ще бъде обработвана в съответствие с Общия регламент за защита на данните (GDPR) и Закона за защита на личните данни на Република България.
Според измененията Регистърът е публичен само по отношение на две категории информация:
Всички останали данни и документи, вписани в Регистъра, ще бъдат достъпни само за тясно определен кръг длъжностни лица: министъра на правосъдието, лицата, отговорни за воденето и поддържането на регистъра, Инспектората към министъра на правосъдието (по Закона за съдебната власт) и съда.
Председателят на арбитражния състав/едноличният арбитър е отговорен за осигуряването на вписване на горепосочената информация. Той трябва да подаде заявление за вписване в седемдневен срок от формирането на състава или от настъпването на всяко съответно подлежащо на вписване обстоятелство.
При наличие на нередовност в заявлението за вписване, Министърът на правосъдието може да даде указания, които следва да бъдат изпълнени в седемдневен срок от връчването им. Министърът е оправомощен мотивирано да откаже вписване. Отказът подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Подробните правила относно вписването, включително дължимите такси, ще бъдат уредени в наредба на Министерството на правосъдието, която предстои да бъде издадена до декември 2025 г., когато и следва да заработи Регистърът. Въпреки това, този срок е инструктивен и не е изключено да бъде удължен значително.
Твърдяната цел на задълженията за вписване е повишаване на прозрачността и противодействие на злоупотребата с арбитражни производства и фалшивите арбитражи. Те обаче налагат значителна административна тежест върху арбитрите и арбитражните институции в международния търговски арбитраж, които не се очаква да са запознати с формални, процесуални изисквания на българското законодателство.
Важно е също да се отбележи, че арбитрите и арбитражните институции не могат да издават никакви решения (включително по текущи арбитражни дела), преди да бъде извършено вписването на съответните обстоятелства в Регистъра. Това правило може да доведе до значително забавяне на висящи дела, тъй като към момента не е ясно дали Регистърът ще бъде създаден от Министерството на правосъдието и ще започне да функционира в първоначално определения срок.
Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗА, арбитражното решение е нищожно, ако е постановено от арбитражна институция/арбитър, които не са вписани в Регистъра. Нищожността на арбитражното решение може да бъде обявена:
Това е може би най-спорното изменение. Макар и замислена като предпазна мярка срещу злоупотреби, тази непропорционална санкция може да има сериозни последствия:
Изменението в чл. 48 от Закона за арбитража въвежда съществена и проблематична промяна в правния режим, уреждащ спирането на изпълнението на арбитражни решения при висящо производство по отмяна. Докато предходната редакция на разпоредбата изискваше задължително обезпечение (обикновено парична гаранция) в размер на интереса, предмет на иска за отмяна, новият текст предоставя на Върховния касационен съд широко право на преценка да спре изпълнението и без представяне на обезпечение, при условие че са налице „убедителни писмени доказателства“ за основание за отмяна.
В рязък контраст с установените международни стандарти (напр. чл. 36, ал. 2 от Закона-модел на Комисията на ООН по международно търговско право (УНСИТРАЛ), тази промяна на практика изцяло предоставя на дискреционната власт на Върховния касационен съд да решава дали да бъде спряно изпълнението на арбитражно решение. Липсата на обективни критерии за това какво представлява „убедително“ писмено доказателство отваря вратите за конюнктурна, непоследователна и непредсказуема съдебна практика.
Премахването на изискването за обезпечение, което традиционно се разглежда като механизъм за защита от злоупотреби с искове за спиране на изпълнението, буди опасения относно възможни забавяния и недобросъвестно поведение, особено при търговски спорове с висок материален интерес. Макар изменението да предвижда, че допуснатите обезпечения и вече извършените изпълнителни действия запазват валидността си, въвеждането на този дискреционен стандарт може да подкопае принципа на окончателността и изпълняемостта на арбитражните решения.
Измененият чл. 32 от Закона за арбитража предвижда съществени промени в правилата относно връчването на искането за арбитраж.
Искането за арбитраж вече може да бъде връчено на страни, намиращи се на територията на България, само чрез лицензирана пощенска или куриерска услуга, частен съдебен изпълнител или нотариус.
Връчването на документи, свързани с арбитражното производство, по електронна поща е допустимо само ако съответната страна (получател) изрично е заявила писмено, че желае този начин на връчване. За ответника това е възможно само след като искането за арбитраж му бъде връчено на хартиен носител по някой от другите допустими начини.
Този подход противоречи на широко установената практика в международния търговски арбитраж, при която искането за арбитраж (както и други процесуални документи) се връчва на ответника само по електронна поща.
Още по-съществено е, че при неуспешно връчване на искането за арбитраж или на уведомлението за първото заседание, арбитражното производство може да бъде прекратено. В такъв случай ищецът би могъл да отнесе спора за разглеждане пред съда.
Макар че чл. 32, ал. 4 и 5 предвиждат определени механизми срещу недобросъвестно поведение от страна на ответниците (напр. документите ще се считат за редовно връчени, ако юридическото лице не може да бъде открито на адреса си на управление или на адреса за кореспонденция, указан в договора; ако ответникът не получи документите въпреки редовно отправена покана; или ако изрично откаже да ги получи), тези разпоредби не обхващат всички възможни практически случаи на умишлено избягване на връчване от страна на ответника. Освен това, тази уредба не се прилага спрямо физически лица.
Това изменение е много спорно, защото създава риск ответник, действащ недобросъвестно, да възпрепятства арбитражното производство, просто като избегне редовното получаване на искането за арбитраж. В такъв случай ищецът може да бъде принуден да отнесе спора към съда, въпреки наличието на валидно арбитражно споразумение.
На фона на цялостното затягане на процесуалните изисквания, две съществени изменения следва да бъдат приветствани:
Член 47 от Закона за арбитража вече изрично посочва противоречието с обществения ред като основание за отмяна на арбитражно решение. Това основание беше отменено през 2017 г., въпреки че идентично основание за отказ от признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения е изрично предвидено в Нюйоркската конвенция относно признаването и изпълнението на арбитражни решения. Възстановяването му приближава българската уредба към международните стандарти, включително чл. 34 от Закона-модел на УНСИТРАЛ и чл. V от Нюйоркската конвенция.
Отменен е чл. 51, ал. 3 от ЗМТА. Тази разпоредба препращаше към изискванията за изпълнение на чуждестранни съдебни решения, предвидени в чл. 118–122 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) по отношение на процедурата за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. В резултат на това се формира съдебна практика, наложила следните изисквания за допускане изпълнение на чуждестранните арбитражните решения:
Тези изисквания бяха в противоречие с чл. IV от Нюйоркската конвенция, която не изисква такива формалности. Премахването на тази препратка следва да доведе до синхронизиране с разпоредбите на Конвенцията: чуждестранните арбитражни решения ще могат да бъдат признавани и изпълнявани въз основа на заверено копие от решението и арбитражното споразумение, придружени от заверен превод, когато е необходимо. Това обаче все още предстои да бъде потвърдено от бъдещата съдебна практика.
Тази промяна внася така необходимата яснота и премахва прекомерни формални изисквания, които често бяха практически и житейски неудържими.
Измененията в Закона за арбитража, приети в България през 2025 г., представляват сложно преустройство на арбитражната правна рамка в страната. Възстановяването на противоречието с обществения ред като основание за отмяна на арбитражни решения, както и опростяването на някои процесуални аспекти по изпълнението на чуждестранни решения, са напредък.
В същото време обаче, новото изискване за вписване на арбитражни производства с място в България, в съчетание с прекомерната санкция при невписване - нищожност на арбитражното решение, както и разширената дискреционна власт на Върховния касационен съд при спиране на изпълнението, пораждат основателни притеснения. Съществува риск от прекомерно регулиране на сфера, в която традиционно водеща роля имат автономията на страните, поверителността и процесуалната ефективност.
Чуждестранните арбитражни институции и арбитри, работещи по арбитражи с уговорено място в България, трябва да бъдат внимателни към новите изисквания и да адаптират вътрешните си процедури съобразно тях. Предстои да се види дали усилията на България ще постигнат необходимия баланс между прозрачност и гъвкавост. Ще бъдат необходими постоянен диалог и премерено тълкуване от страна на съдебната власт, за да се гарантира, че тези реформи ще укрепят, а няма да навредят на позициите на страната като място за арбитраж.
1.jpg)
Амбициозен и добре подготвен млад адвокат, Асен е най-новото попълнение към нашия първокласен екип за разрешаване на спорове.
Ако адвокатите трябваше да бъдат заменени с машини, Пенчо щеше да бъде прототипът. Той се откроява с изключителен юридически талант, подсилен с обширни познания, ефективност и отзивчивост.
