Законопроектът има за основна цел да установи ред за справедливо удовлетворяване на всички кредитори на физическите лица в едно общо производство по подобие на производството по несъстоятелност на търговците, уредено в Търговския закон. По този начин се цели да бъдат намалени значителните разходи на длъжниците и кредиторите в дългите съдебни дела и изпълнителни производства и да се постигне максимална ефективност при събирането на вземания към потребителите.

Причини за създаването на законопроекта: ‍

С изготвянето на законопроекта България се възползва от възможността, предвидена в чл. 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността) всяка държава членка да регламентира в националното си законодателство производство, което води до опрощаване на задължения, натрупани от изпаднали в несъстоятелност физически лица, които не са предприемачи. Съгласно текста на Директивата това е само право на държавите членки, от което те могат да се възползват по своя преценка, а не и задължение. Директивата предвижда задължително уреждане от държавите членки само на производство по несъстоятелност на физически лица-предприемачи, т.е. лицата, извършващи стопанска дейност.

В мотивите към законопроекта изрично се подчертава, че подготовката му е в изпълнение и на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост, приет с Решение № 411 на Министерския съвет от 2021 г., чиято основна цел е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. Приемането на Закон за личния фалит е именно една от предвидените в него реформи.

Основни акценти от съдържанието на законопроекта ‍

Предвижда се, че законът е приложим само за физически лица, които не извършват стопанска дейност. На практика това са потребителите. Всички категории самоосигуряващи се лица и стопанските производители са извън обхвата на този законопроект. Те се квалифицират като предприемачи и образуването на производство по несъстоятелност спрямо тях се предвижда с проекто-измененията на Търговския закон („ТЗ“), които бяха публикувани по-рано тази година.  

Предложената уредба почти изцяло възпроизвежда правилата за несъстоятелност на търговците, предвидени в ТЗ. Пренесени са класическите за търговската несъстоятелност правни фигури и институти. Идентични са редът за откриване и обявяване на производството по несъстоятелност, както и органите на несъстоятелността – синдикът, който трябва да отговаря на изискванията на ТЗ, както и общото събрание на кредиторите. И тук делата ще се разглеждат от окръжните съдилища. Същият е редът за предявяване на вземанията до съда и за одобряване на изготвените от синдиците списъци с вземанията. Предвидена е и възможност след откриването на производството по несъстоятелност на физическото лице да бъде съставен план за погасяване, който е аналог на уреденото в ТЗ оздравително производство на търговеца, даващо възможност да се предотврати обявяването в несъстоятелност чрез отсрочване, разсрочване или опрощаване на задълженията. Аналогичен е и редът за осребряване на имуществото.

Основна разлика и нов момент в уредбата е, че право да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност има само длъжникът, а не и неговите кредитори. Така, реализирането на целеното ефективно събиране на вземанията в общо производство и спестяването на време и разходи, зависи изцяло от волята на длъжника.

Изрично е предвидено, че производството по несъстоятелност не се образува, когато длъжникът няма имущество над законоустановения екзистенц-минимум, което да е достатъчно за частично погасяване на задълженията.

Нов момент е въвеждането на изискване за добросъвестност на длъжника като предпоставка за образуване на производството. В законопроекта изчерпателно са изброени хипотези на недобросъвестност на длъжник, които са пречка за образуване на производството. Така например недобросъвестен ще е длъжник, който 5 години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност, бил е осъждан за определени категории престъпления или е бил санкциониран за нарушения на данъчното законодателство.  

Законопроектът предвижда използване на регистър по несъстоятелност, където ще бъдат обявявани актовете по несъстоятелността. Регистърът ще има ключово значение, защото сроковете за извършване на действия от страните в производството е обвързан с момента на обявяване на съответния акт в него. Въвеждането на нов регистър по несъстоятелност е изискване на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност (Регламент(ЕС) 2015/848). Този регистър трябва да е наличен общо за целите на производствата по несъстоятелност, независимо от вида им. До въвеждането му предвидените в законопроекта вписвания и обявявания ще се извършват в действащата в момента Информационна система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието. Публичният регистър по несъстоятелност ще бъде изцяло в унисон с Концепцията за регистрова реформа, приета с Решение на Министерския съвет № 298 от 2021 г.

Слабости:

Като недостатък на законопроекта може да се оцени решението кредиторите на длъжника–физическо лице да нямат възможност да подават молби за откриване на производство по несъстоятелност. Въпреки че личният банкрут е предвиден като средство за защита на длъжника, уредбата му следва да отразява и не по-малкия интерес на кредиторите от образуване на такова производство. В случая отклоняването от правилата на ТЗ е неоправдано и нецелесъобразно. Не е ясно и как липсата на това право на кредиторите се вписва в прогнозите за намаляванетона регулаторната и административна тежест върху бизнеса, които се изтъкват в предварителната оценка на въздействието на законопроекта. За сравнение, уредбата нанесъстоятелността в Германия позволява и на кредиторите да инициират откриванена производство по несъстоятелност на физически лица-потребители.

Тъй като изрично се предвижда, че молбите за откриване на производството ще се обявяват в регистъра по несъстоятелността, за да могат да предявят вземанията си в срок, кредиторите ще трябва непрекъснато да следят в регистъра за молби на многобройните си длъжници–физически лица и обявени решения за откриване на производството. Това по никакъв начин не намалява административната и финансовата тежест върху кредиторите, а създава допълнителни затруднения. Затова е добре да се предвиди при постъпване на молбата съдът да изпраща изрично уведомление на посочените от длъжника големи кредитори като доставчици на комунални, мобилни услуги, банки и др., имащи стотици хиляди длъжници-потребители.

Законопроектът се отличава с немалко вътрешни противоречия, юридически неточности и непрецизни формулировки. Например чл. 2 изрично изключва лицата, извършващи стопанска дейност от обхвата на закона. В същото време чл. 9, ал. 2, т. 2 издига в основание за недобросъвестност на длъжника неизвършването на стопанска дейност, която да е източник на доходи една година преди подаването на молбата. С други думи, въпреки предвиждането на закона, че въобще не се прилага за лица, извършващи стопанска дейност, извършването на стопанска дейност последната една година предиподаването на молбата от длъжника е основание длъжникът да се счита за добросъвестен и молбата му да бъде допустима, а неизвършването на такава дейност автоматично го прави недобросъвестен и е пречка за образуване на производството. Друг пример може да бъде даден с нелогичните разпоредби на чл.34,ал. 3 и чл. 36, ал. 1, предвиждащи, че длъжникът може да иска запорирането/възбраняването на собствените си банкови сметки/имоти като обезпечителни мерки за запазване на имуществото му.

Масовото преписване на разпоредби от Търговския закон при изготвянето на законопроекта е довело до неточности, несъответствия между отделните негови разпоредби и може да стане причина за разнопосочни изводи.  

От прецизиране се нуждаят разпоредбите, уреждащи надзорните и контролните правомощия на синдика спрямо длъжника и неговото имущество, някои от които наподобяват правомощията на попечител на непълнолетен/ограничено запретен. Пример за разпоредба, която трябва да се ревизира, е чл. 22, т. 4, съгласно която синдикът има правомощие да участва в производствата по делата на длъжника. От общата формулировка може да се заключи, че синдикът следва да участва във всички производства, в които и длъжникът участва. Възниква въпросът доколко е целесъобразно и възможно участието на синдика например в производство по развод на длъжника. Едва ли синдикът може да участва в абсолютно всички производства, по които длъжникът е страна и е добре, за избягване на съмнения и противоречива съдебна практика, изключенията да бъдат изрично изброени.

Прави впечатление, че законопроектът предвижда кратки срокове за извършване на процесуалните действия. Така, повечето срокове за обжалване на съдебни актове от длъжника са 7-дневни. Това може би е стремеж към осигуряване на бързина, стегнатост и дисциплиниране на страните в производството, но не бива да се забравя, че в случая длъжникът е обикновено физическо лице–потребител и ориентирането му в такова сложно производство би било значително по-затруднено от това на търговеца.

‍