Разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за наличие на приложен подробен устройствен план (ПУП) по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, като условие за издаване на разрешение за строеж, са противоконституционни. В допълнение, изискването за наличието на изградени улици, пътища или алеи като условие за въвеждане в  експлоатация на строежите в териториите със средно и високо застрояване също противоречат на Конституцията и съществено ограничават правото на собственост. Това постанови Конституционния съд (КС) в свое решение от 04.11.2021 г., обявявайки за противоконституционни разпоредбите на чл. 148, ал. 16 и на чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в  териториите със средно и високо застрояване, както и“ от ЗУТ. Цитираните разпоредби няма да се прилагат и да регулират обществени отношения от деня на влизане в сила на решението на КС.

Както вече писахме, тези изисквания от  началото на 2020г. предизвикаха остри реакции в обществото и строителния бранш и очаквано бяха оспорени пред Конституционния съд.

С решението си КС затвърждава основния конституционен принцип на неприкосновеност на частната собственост, като приема, че ограничението на конституционно защитеното право трябва да е съразмерно на преследваната легитимна цел, а не да надхвърля необходимото за нейното постигане. В мотивите на решението се посочва, че приетите норми не са съразмерни на целта, за която са създадени и нарушават прекомерно правото на собственост. Те водят до съществено ограничаване на правата на възложителите, без да е предвидено насрещно задължение за общините. Така, по никакъв начин не се стимулира предотвратяването на бездействието на общинската администрация, което пък от своя страна води до блокиране на инвестиционния и строителен процес.

От друга страна, осигуряването на обществения  интерес, свързан с градоустройството и планово изграждане на населените места, също не следва да бъде пренебрегван. Предстои да видим дали и какви мерки ще бъдат предприети след обявяването за противоконституционни на посочените разпоредби.

В допълнение, докато за заварените положения е ясно, че разпоредбите няма да се прилагат, престои да видим ефекта от това решение върху вече възникнали правоотношения между възложители и общини. Съгласно чл. 7 на Конституцията държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица.

‍