След дълго чакане от началото на 2024 г., считано от 22 юли 2025 г. започва да се прилага националният механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в България в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452. Това е факт след обнародването на измененията в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите.
Новият механизъм засяга всеки инвеститор от страна, извън ЕС (с някои изключения), който следва да го предвиди преди осъществяване на нови инвестиции в страната в определени сфери. Режимът е разрешителен и засяга и дружества на такива инвеститори, които вече имат бизнес тук и възнамеряват да разширят дейността си по един или друг начин.
Междуведомствен съвет за скрининг към Министерския съвет (МС) е компетентният орган, който ще разглежда заявленията за преки чуждестранни инвестиции и ще разрешава/отказва тяхното извършване, а съставът се определя с решение на МС.
По-долу разясняваме накратко част от изискванията на закона и процедурата по разрешаване на пряка чуждестранна инвестиция.
Чуждестранен инвеститор по смисъла на закона е физическо или юридическо лице, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България и което е свързано с държава извън ЕС. Такива са напр. физически лица, граждани на държави извън ЕС; юридически лица със седалища в държави извън ЕС; юридически лица, контролът над които се осъществява от лица извън ЕС и др.
Дефиницията е широка и обхваща:
На първо място, пряката чуждестранна инвестиция трябва да има за предмет области на дейност, посочени в Регламент (ЕС) 2019/452, като напр. критична инфраструктура, т.е. такава имаща съществено значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здраве, безопасност, икономическо и социално благосъстояние, (вкл. свързана с енергетика, транспорт, води, здравеопазване, комуникации, медии, обработка или съхраняване на данни, въздухоплаване, отбрана и т.н.); критични технологии и изделия; доставка на критични ресурси; достъп до чувствителна информация; свобода и плурализъм на медиите.
На следващо място, в случай че инвестицията има за предмет някоя от изброените области, тя трябва да отговаря на поне едно от следните условия, за да подлежи на предварителен скрининг, а именно:
Законът предвижда и конкретни изключения за инвестиции, които не отговарят на посочените условия, но подлежат на предварителен скрининг – напр. инвестиции в сферата на производство на енергийни продукти от нефт; инвестиции с чуждестранен инвеститор от Русия или Република Беларус; такива, които могат да окажат въздействие върху сигурността и обществения ред и др.
Извън обхвата на националния механизъм за скрининг изглежда остават чуждестранни инвеститори, произхождащи от държави, които са включени в одобрен от Народното събрание специален списък, както и такива, които са изрично посочени в закона – напр. САЩ, Обединеното кралство Великобритания, Канада, Австралия, и т.н., макар че е налице известна неяснота и възможност за по-различно тълкуване. За тях би следвало да се прилагат правилата за скрининг за държави–членки на ЕС, доколкото за момента няма други разяснения от органите.
С промените в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите се въвежда образец на заявление + искане за разрешение. Заявлението се подава от инвеститора чрез Българска агенция за инвестиции (БАИ) до Междуведомствения съвет за скрининг, който го разглежда в 45-дневен срок.
Заявлението се придружава с обстойна информация и документи относно структурата, собствеността, финансирането и управлението на инвестицията, които БАИ проверява и препраща до Междуведомствения съвет за скрининг, който може да:
При нужда може да се провеждат писмени преговори с инвеститора и може да се издаде разрешение под условия, вкл. да се наложат ограничителни мерки. Ако не се постигне съгласие, издаването на разрешение се отказва.
Преди издаването на разрешение Междуведомственият съвет за скрининг може да поиска актуална информация и документи с оглед на окончателната му преценка.
Въвеждането на националния механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции представлява важна регулаторна промяна, която ще засегне част от инвестиционните процеси в страната.
Макар и насочен към защита на националната сигурност и обществения ред, новият режим създава допълнителни административни изисквания, които могат значително да удължат сроковете за реализация на инвестиционни проекти (вкл. на вече действащи и установени в страната инвеститори от трети страни) и да създадат правна несигурност. За инвеститорите и компаниите, попадащи в обхвата на механизма – особено в чувствителни сектори или с по-сложна структура на собственост – ще бъде необходимо предварително планиране и съобразяване с новите изисквания.