Развитието на дистанционната и хибридната работа размива не само границата между професионалния и личния живот, но и данъчните граници между държавите. За чуждестранните компании една на пръв поглед проста ситуация - човек, работещ на лаптоп в апартамент в София - може да има значителни последици по отношение на корпоративното подоходно облагане. С тази статия предлагаме кратък преглед как българските данъчни органи подхождат към въпроса за място на стопанска дейност в контекста на работата от дома.
Мястото на стопанска дейност („МСД“) е една от основните концепции на международното данъчно право. Това е прагът, над който присъствието на чуждестранно дружество се счита за достатъчно съществено, за да оправдае облагането с корпоративен данък на печалбите, реализирани в страната. С прости думи, ако се прецени, че чуждестранно дружество има МСД в България, печалбата на това МСД ще бъде облагаема, както ако то беше местно дружество.
Съгласно Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който България прилага основно, МСД се дефинира като "определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие". В България понятието е уредено в §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“) и като цяло съответства на дефиницията, предвидена в модела на ОИСР. За целите на българското данъчно облагане МСД обикновено се оценява съгласно критериите, предвидени в ДОПК и Закона за корпоративното подоходно облагане („ЗКПО“), а когато има сключена такава - и съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане („СИДДО“). Понятието „място на стопанска дейност“ обикновено изисква три кумулативни условия:
Нормализирането на дистанционната работа въведе темата за работата от дома в дебата относно МСД. Сценарият става все по-често срещан: служител на чуждестранно дружество работи от дома си в България и извършва стопанска дейност от името на дружеството. Не се наема офис, не се регистрира клон, не се установява официално присъствие. И възниква обичайният въпрос – представлява ли това МСД на чуждестранното дружество?
Отговорът е типично „адвокатски“ - вероятно да, но зависи.
Само по себе си отсъствието на офис не пречи на създаването на МСД. Ключови са конкретните факти и обстоятелства, включително дали работата от дома е периодична и случайна, или непрекъсната, и дали предприятието ефективно е изисквало от лицето да използва дома си (например като не му е осигурило офис, когато характерът на длъжността ясно го изисква).
Рискът е особено висок в случаите, когато лицето, което работи от България, не е просто обикновен служител, а е и собственик и/или управител на чуждестранното дружество. В такива случаи границата между личното присъствие на лицето в България и бизнес присъствието на дружеството в България става много тънка.
Подходът на Националната агенция за приходите („НАП“) се основава на Коментара на ОИСР.
Изходната точка на НАП е, че използването на домашния офис от служителя не означава автоматично, че жилището е „на разположение“ на предприятието за целите на МСД, и всеки случай трябва да се оценява въз основа на конкретните факти. Въпреки това НАП приема, че ако жилището се използва постоянно за дейността на предприятието и от обстоятелствата е ясно, че предприятието е изисквало от физическото лице да работи от това място - жилището може да се третира като поставено на разположение на предприятието.
На практика НАП разглежда следните елементи като сочещи към формиране на МСД чрез домашния офис:
В становището на НАП изрично се посочва като сценарий с по-висок риск случая, при който лицето, работещо от дома си в България, е и единствен управител на чуждестранното предприятие - взема ключови решения, среща се с клиенти, сключва договори и предоставя услуги, така че домът фактически функционира като основно място на дейност на предприятието и е на негово разположение.
Накратко, утвърдената позиция на НАП е, че хоум офисът в България може да представлява МСД на чуждестранно предприятие, и решаващият въпрос във всеки отделен случай е дали жилището функционира като постоянно място на дейност на предприятието, чрез което редовно се извършва съществена, генерираща приходи дейност. Когато се установи наличието на МСД, чуждестранното дружество подлежи на задължения за регистрация, задължения за подаване на декларации и данъчно облагане в България.
Актуализацията на ОИСР от 2025 г. въвежда промени в Коментара на член 5 от Модела на СИДДО, специално предназначени да изяснят кога домът на физическо лице, може да представлява „място на стопанска дейност“ на предприятието.
Актуализацията има за цел да отрази съвременните форми на работа и да предостави допълнителна яснота в кои случаи се формира МСД и в кои - не. С нея се премахват предишните параграфи от Коментара, които разглеждаха хоум офиса като поставен "на разположение на" предприятието. Този текст е заменен с по-подробна нова рамка, озаглавена "Трансгранична работа от дома или друго съответно място". Тя въвежда структуриран двуетапен анализ, фокусиран върху праг на работното време и тест за "търговско основание".
Ключовите елементи на новата рамка са:
Измененията на Коментара от 2025 г. представляват значителна промяна към по-структурирана рамка, която предоставя по-ясни и по-предвидими насоки.
За българската практика ефектът на актуализацията ще е значителна. НАП прилага Коментара на ОИСР като инструмент за тълкуване на СИДДО на България. С актуализирането на Коментара може да се очаква аргументацията на НАП в отделни случаи да претърпи промени в същия смисъл.
На практика считаме, че новата рамка вероятно ще има следните ефекти:
Следва да се отбележи, че не всички държави-членки на ОИСР са приели всеки елемент от новата рамка. Няколко държави са изразили резерви или алтернативни позиции относно прилагането на 50-процентния праг и понятието "търговско основание". България не е изразила конкретна резерва по отношение на тези нови параграфи, поради което може да се очаква новата рамка да повлияе на практиката на НАП, въпреки че нейното приложение все още предстои да бъде тествано.
Ако фактите сочат към наличие на МСД в България, практическият въпрос става не само как да се управлява данъчната експозиция, но и как правилно да се структурира присъствието. От бизнес гледна точка България остава привлекателна юрисдикция: страната прилага единна ставка от 10% за корпоративния данък и единна ставка от 10% за данъка върху доходите на физическите лица, докато разпределянето на дивиденти обикновено подлежи на нисък данък при източника. Това прави българската данъчна система сравнително проста и конкурентоспособна в рамките на ЕС, при условие че структурата е създадена и се поддържа в съответствие с изискванията.
Коректното документиране ще бъде важно и в двата случая. Компаниите трябва да обмислят поддържането на ясни политики за дистанционна работа, записи за работното време и мястото на работа, доказателства за това къде се вземат управленските решения, както и актуална оценка на съответната позиция по СИДДО. Тези документи могат да бъдат полезни както в случаите, когато се стигне до заключението, че не възниква МСД, така и когато компанията реши да регистрира МСД в България.
Рискът от създаване на МСД чрез работа от дома в България е реален, признат от НАП, и в момента се дефинира по-прецизно на международно ниво. Чуждестранните компании със служители, работещи от България, могат да станат обект на по-внимателен контрол от страна на НАП.
Добре е те да анализират своите уговорки проактивно, вместо да разглеждат дистанционната работа като чисто кадрови или оперативен въпрос. На практика анализът трябва да се съсредоточи върху няколко ключови въпроса: колко работно време се прекарва в България; дали физическото лице изпълнява основни функции, генериращи приходи, или само спомагателни задачи; дали физическото лице има правомощия да преговаря, да сключва договори или да взема ключови управленски решения; дали има търговско основание работата да се извършва от България и дали приложимата СИДДО предвижда по-тясно или по-конкретно определение за МСД.
Статията представлява общ преглед, предназначен единствено за информационни цели, и не представлява правен или данъчен съвет. Конкретните ситуации изискват индивидуален анализ.
.png)
.png)
.png)
