Новият Закон за покритите облигации отменя приетия през 2000 г. Закон за ипотечните облигации („ЗИО“) и въвежда редица принципно нови положения.        

• ‍Въвежда се дълговият инструмент „покрита  облигация“

По смисъла на ЗПО и Директивата покритите облигации са дългови ценни книжа, емитирани от кредитна институция (банка), които са обезпечени с активи, служещи за удовлетворяване на инвеститорите в покритите облигации (облигационерите) в качеството им на привилегировани кредитори.

В основата на покритите облигации е заложена така наречената концепция на „двойния иск", тъй като това са дългови инструменти, позволяващи двойно обезпечаване, т.е. облигационерите имат право да се удовлетворят както от активите на банката-емитент, така и от други, допълнителни активи, наричани „пул на покритие“. Покритите облигации се характеризират като нискорискови инструменти с дълъг матуритет, носещи доходност.

До влизането в сила на ЗПО българското законодателство уреждаше само най-типичния вид покрити облигации – ипотечните, в чието покритие могат да се включват основно активи, част от портфейла на емитиращата банка, които са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти. В този смисъл принципната разлика между ипотечните и покритите облигации е, че последните могат да бъдат обезпечавани със значително по-широк кръг от допустими активи.

• ‍Подробно се  урежда пулът на покритието

В пула на покритие могат да влизат изрично изброени категории висококачествени покриващи активи, които законът разграничава на първични и спомагателни. Първични активи в пула могат да са:

- вземания по заеми, обезпечени с ипотека върху недвижими имоти;        

- вземания по заеми, обезпечени с ипотека или залог върху кораби при специфични условия;

- вземания срещу правителства на държави членки на ЕС, централни банки от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), местни органи на власт в Съюза и други субекти от публичния сектор;

- вземания срещу централни правителства на трети държави, централни банки на трети държави, многостранни банки за развитие, международни организации при специфични условия. 

Спомагателни активи в пула могат да са:

- всякакви вземания срещу институции, които отговарят на първа степен на кредитно качество, т.е. институции, които са получили първокласна оценка от лицензирана в ЕС агенция за кредитен рейтинг.

Размерът на първичните активи трябва да е най-малко 85% от размера на главницата на покритите облигации в обращение, a размерът на спомагателните активи - не повече от 15%. Първичните активи следва да са от един и същи вид, а по изключение и след изрично разрешение на БНБ, банката емитент може да включи и друг вид активи в пула, които притежават сходни структурни характеристики, жизнен цикъл и рисков профил.

Законът изрично предвижда възможността като вид инструменти в пула на покритието да влизат:

- договори за деривати (например лихвени суапове/фючърси/опции, суапове за кредитно неизпълнение, валутни форуърдни договори и др.)  

- други покрити облигации.

На практика най-често покритите облигации са обезпечени с ипотечни кредити или публичен дълг. До приемането на ЗПО, ЗИО предвиждаше ипотечните облигации да са покрити и с други вземания, най-вече срещу субекти  от публичния сектор, които формираха т. нар „заместващо покритие“ – необходимо за заместване на напълно или частично изплатени кредити от „основното покритие“ – вземанията по ипотечните кредити. Предвид по-широкия кръг от активи, облигационерите от емисия покрити облигации ще имат право да получат както традиционните парични  плащания по облигациите – главница и лихви, така и други плащания по включените в пула на покритие специфични активи, например изплащане на договори за деривати.  

Предстои да видим доколко българските банки ще се възползват от новите по-широки възможности за покритие.

• Предвижда се задължение за поддържане на „регистър на покритието“    

Банката емитент е длъжна да води регистър на издадените от нея покрити облигации, който да съдържа необходимите идентификационни данни както на всички активи от покритието, така и за задължените лица по вземанията, представляващи активи от покритието. За воденето на регистъра банките са длъжни да приемат правила и процедури за обезпечаване на информационната сигурност на регистъра на покритието от нерегламентиран достъп, неоторизирана промяна на данните, загуба на данни и други рискове. Запазва се заложеният в ЗИО метод на отделяне в счетоводния баланс. Банката емитент е задължена да отчита и да води отделно от останалите си активи в своя счетоводен баланс активите, вписани в регистър на покритието, по начин, който позволява те да бъдат идентифицирани във всеки един момент. Запазва се и правилото за невключване на активите от пула на покритие в масата на несъстоятелността на банката емитент, с разликата, че съгласно ЗПО условие за невключването на активите в масата е вписването им в регистъра на покритието към датата на откриване на производството по несъстоятелност, а не към датата на обявяване на несъстоятелността, както е съгласно ЗИО.

• ‍Вътрешногрупови структури за издаване на покрити облигации

Законът предвижда възможност покрити облигации, издадени от банка от дадена група („вътрешно емитирани покрити облигации") да се включват в пула на покритието на покрити облигации, издадени от друга банка, принадлежаща към същата група („външно емитирани покрити облигации") при спазването на изрично посочени изисквания. Следователно българските банки, част от групи, ще имат възможност да участват във вътрешногрупови финансирания чрез емитирането на покрити облигации при използването на вътрешногрупови структури, без ограничение на ролята им в тях.

• Специализиран публичен надзор  

Българската народна банка (БНБ) ще има правомощията на компетентен орган, като ще издава разрешенията за емитиране на покрити облигации, ще има право на свободен достъп в служебните помещения на банката емитент, да изисква документи и информация, да приема насоки за банките емитенти във връзка с емитирането на покрити облигации както и да извършва стрес тестове на емисиите и на техния пул на покритието.

• ‍Извънреден управител на покритите облигации

БНБ ще има правомощието да назначава извънреден управител на покритите  облигации с цел отделно управление на тези облигации от останалото имущество на банката емитент. Назначване на извънреден управител е предвидено в две групи случаи. Задължително назначаване се предвижда, когато банката емитент не може да продължи да извършва своята дейност, тъй като лицензът ѝ е отнет или е получила разрешение за доброволна ликвидация. Назначаване е възможно и по преценка на БНБ най-общо при настъпването на обстоятелства, които пораждат основателни опасения за непрекъснатостта и надеждността на управлението на покритите облигации от страна на банката емитент, включително когато тя не изпълнява повече от 30 дни изискуемо задължение за плащане на лихви или главница по покритите облигации или за плащане по договор за деривати. Законът предвижда извънреден управител да може да бъде само физическо лице, което отговаря на изискванията за синдик по Закона за банковата несъстоятелност.  

• Въвежда се фигурата „наблюдател  на покритието"

Основната функция на наблюдателя на покритието е да извършва текущо наблюдение на пула на покритието и да следи за спазването на всички изисквания във връзка с него. Назначаването на такъв наблюдател ще е само възможност на банката емитент, а не нейно задължение. За всяка емисия или програма покрити облигации може да бъде назначен отделен наблюдател на покритието.

В мотивите към законопроекта се изтъква, че със ЗПО ще се постигне съответствие на националната нормативна рамка с тази на Европейския съюз, целяща улесняване на кредитните институции да използват покрити облигации и създаване на благоприятни условия за пазарите на този инструмент в държавите членки, в които капиталовите пазари са недостатъчно развити. Предстои да видим доколко тази цел ще е изпълнена и доколко възможността за издаване на покрити облигации ще се използва на практика от българските банки като средство за финансиране на реалната икономика.

‍