За преодоляване на тези последици бе приета „Методика за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка“, приета със съвместен протокол между Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на БЛС. Целта на Методиката беше компенсиране на лечебните заведения, които са пряко засегнати от пандемията, с оглед справяне с настъпилата в следствие на COVID-19 икономическа криза. Средства можеше да се осигуряват и чрез допълнителен трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването. За целта бяха сключени съответните допълнителни споразумения към НРД между изпълнителите на медицинска помощ и НЗОК.

Накратко, Методиката даваше право на лечебните заведения да получат от НЗОК ежемесечни плащания, като конкретният размер на сумата бе в размер на разликата между 85% от базисната стойност на дейността за 2020 г., съответно 2021 г. и стойността на отчетената дейност за съответния месец на 2020 г. или 2021 г.

Подпомагането целеше да компенсира лечебните заведения именно за това, че обемът на работата им е намалял и за да се обезпечат ежемесечните им необходимо присъщи разходи за трудови възнаграждения, за наем на помещения, комунално-битови сметки за електроенергия, парно, вода и др., разходи за медицински софтуер, разходи за медицински консумативи, чиято цена и търсене драстично се покачиха през разглеждания период и др. Без това подпомагане, някои от тях вероятно не биха успели да платят дори основните трудови възнаграждения на своите служители.

Първоначално Методиката предвиждаше плащания единствено за изпълнителитена медицинска помощ, които по смисъла на закона са „лечебни заведения или техни обединения“. В последствие, с цел предоставяне на допълнителен финансов стимул за служителите, пряко заети с диагностицирането и лечението на пациенти с COVID-19, бяха въведени изключения, насочени директно към ограничен кръг медицински и помощен персонал, пряко ангажиран с проследяването и лечението на заразени с вируса пациенти. В този кръг бяха включени лекари и професионалисти по „Здравни грижи“ от първичната медицинска помощ; персонал в болничната помощ, в спешните отделения, в отделенията по образна диагностика, в лабораториите, в отделенията за интензивно лечение и др., когато задължително е извършвал пряко дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти, представляващи потвърден случай на COVID-19, за поставяне на ваксини и др.

Това законодателно решение бе изцяло в полза на медиците от първа линия, които следваше да бъдат компенсирани от НЗОК за работата във високорискови условия. По отношение на всички останали медицински специалисти, които не са били пряко ангажирани с пациенти с установен COVID-19, такова плащане не бе предвидено. Доколко такова законодателно решение е било справедливо е друг въпрос, който може да бъде дискутиран също доста обстойно, доколкото в бума на пандемията, а и малко след това, рискът съществуваше за всички медицински специалисти, независимо дали са били на първа линия или не, тъй като разпространението на заболяването бе неконтролируемо, а и контактът със заразно болни бе трудно да бъде предвиден или изцяло ограничен.

Тиражирането в медиите на изявления, че всички медицински специалисти ще бъдат обезщетени за работата си през извънредната епидемиологична обстановка, доведе до неразбиране и чувство за ощетеност у някои лекари, които въпреки че са работили по време на пандемията, не са били на т.нар. „първа линия“.

Конкретно по заведеното срещу нашия доверител дело, служителят на лечебното заведение – лекар-специалист УНГ, който не е лекувал болни с доказан SARS-CoV-2, предявил иск за заплащане на допълнително възнаграждение, твърдеше, че след като в трудовия му договор е уговорено да получава процент от приходите от НЗОК за извършената от него медицинска дейност, то на същото основание има право да получи и процент от плащанията, получени от неговия работодател (медико-дентален център), въз основа на Методиката. Тук следва да се подчертае, че нашият доверител е лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), където нито е извършвана лабораторна дейност, нито е извършвана каквато и да е дейност по лечение или диагностика на пациенти с доказан SARS-CoV-2.

Адв. Силвина Белева, старши адвокат, с помощта на адв. Йоанна Панталеева, убеди съда, че независимо, че служителят е работил по време на извънредната епидемиологична обстановка, то на последния не се дължат каквито и да било плащания въз основа на Методиката, тъй като няма качеството на изпълнител на медицинска помощ по смисъла на закона и не попада в ограничения кръг медицински и помощен персонал, пряко ангажиран с диагностицирането, проследяването и лечението на заразени с вируса пациенти, за които такива допълнителни възнаграждения са били предвидени. Респективно, приходите получени от работодателя въз основа на Методиката нямат качеството на реализирани като пряк резултат от работата на самия служител приходи (от които последният има право да получи процент) и в този смисъл не следва да бъдат включвани в трудовото му възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.

‍