Накратко, новият механизъм представлява разрешителен режим, през който определени инвеститори, посочени в закона, следва да минат при намерение за нова инвестиция или разширяване на съществуваща такава в страната. Например, ако дружество, учредено в Швейцария, което притежава производствена база в България, иска да инвестира 10 млн. лева в откриването на нова поточна линия в базата, то ще попадне в рамките на новия режим. По същия начин, ако инвеститор-турски гражданин желае да придобие 20% от капитала на българско дружество, което разработва технологии, базирани на изкуствен интелект,  планираната сделка ще подлежи на скрининг по новите разпоредби.

В крак с тенденцията, която се наблюдава напоследък при въвеждането на европейски актове в българското законодателство, и тук впечатление прави фактът, че законодателят е надхвърлил обхвата на мерките в сравнение с предвидените в цитирания Регламент на ЕС, като тепърва предстои прецизиране на новия режим чрез изменения в правилника за прилагане на закона и други подзаконови актове. По-подробно изискванията и процедурата са разгледани надолу.

Какво представлява пряката чуждестранна инвестиция?

Дефиницията за пряка чуждестранна инвестиция е широка и обхваща инвестиция от всякакъв вид от страна на чуждестранен инвеститор, включително:

• инвестиция имаща за цел установяването или поддържането на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и предприемача или предприятието, на когото или на което е предоставен капиталът, за да извършва стопанска дейност в България;
• инвестиция, която дава възможност за ефективно участие в управлението или контрола на дружество, извършващо стопанска дейност;
• разширяването на съществуваща инвестиция, включително разширяване на капацитета на съществуващо предприятие, диверсификацията на производството на предприятие с продукти, които не са били произведени преди това, както и създаването на ново място за извършване на дейността;
• увеличаването на капитала на обекта на инвестицията под условие, че акциите бъдат придобити от чуждестранния инвеститор.

Какво е чуждестранен инвеститор?

Законът посочва три алтернативни хипотези, когато е налице чуждестранен инвеститор. Общото и за трите категории чуждестранни лица е това, че те са:

• свързани с държава извън Европейския съюз и
• са направили или възнамеряват да направят пряка чуждестранна инвестиция в България.

Чуждестранни инвеститори по смисъла на закона са:

• Физическо лице, което не е гражданин на държава-членка или юридическо лице, чието седалище не се намира в държава-членка;
• Юридическо лице със седалище в държава-членка, в което контролът се упражнява пряко или косвено от едно от посочените лица по т. 1;
• Юридическо лице със седалище в държава-членка, в което по силата на договор или вътрешни правила, едно или повече физически или юридически лица, установени в държави извън Европейския съюз, имат пряк или непряк контрол върху конкретната инвестиция, или което по силата на договор или многостранна сделка прави пряка чуждестранна инвестиция, но за сметка на лице по т. 1 и т. 2.

Кои чуждестранни инвестиции подлежат на предварително разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг?

Обща хипотеза

Законът предвижда, че чуждестранен инвеститор, който има намерение да направи пряка чуждестранна инвестиция, е длъжен предварително да подаде заявление за издаване на разрешение.

За да подлежи на предварително разрешение чуждестранната инвестиция трябва да има за предмет следните области на дейност:

• критична инфраструктура, физическа или виртуална, вкл. свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура;
• критични технологии и изделия, вкл. изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии;
• доставката на критични ресурси, вкл. на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност;
• достъп до чувствителна информация, включително лични данни, или способността да се контролира такава информация;
• свобода и плурализъм на медиите.

В допълнение към горното общо условие, инвестицията трябва да отговаря на поне едно от следните условия:

• Чрез осъществяването на инвестицията се придобива собствеността на най-малко 10% от капитала на предприятие, което оперира в страната, или
• Стойността на инвестицията надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност; или
• Чрез осъществяването на инвестицията се придобива собствеността на най-малко 10% от капитала на предприятие, което оперира в страната и извършва високотехнологични дейности; или
• Инвестицията е нова инвестиция, която надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност.

Изключения от общата хипотеза

Законът предвижда и чуждестранни инвестиции, които не отговарят на посочените по-горе общи условия, но въпреки това подлежат на предварително разрешение:

• Отделни инвестиции по предложение на член на Междуведомствения съвет за скрининг с компетентност в съответния сектор, в който ще се реализира инвестицията;
• Преки чуждестранни инвестиции, когато са направени от лица в обекти и дейности,  свързани с производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или прилежащи към критична инфраструктура;
• Преки чуждестранни инвестиции с чуждестранен инвеститор от Русия или Република Беларус;
• Преки чуждестранни инвестиции, за които има данни, че могат да окажат въздействие върху сигурността и обществения ред;
• Когато в капитала на чуждестранния инвеститор има пряко или непряко участие на държава извън Европейския съюз, в това число значително финансиране от държавен орган.

Освен това, на пръв поглед законът предписва, че извън обхвата на националния механизъм за скрининг остават чуждестранни инвеститори, произхождащи от държави, които са включени в одобрен от Народното събрание специален списък, както и  за Съединените американски щати, Обединеното кралство Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Република Корея, Обединени Арабски Емирства и Кралство Саудитска Арабия. За тях се прилагат правилата за скрининг за държави–членки на Европейския съюз.

Инвестиции, в процес на реализиране

Законът предвижда, че не се подава заявление за предварително разрешение по отношение на преки чуждестранни инвестиции, започнали да се реализират след влизането му в сила и до привеждането в съответствие с него на подзаконовата уредба. Макар и доста неясна, тази разпоредба по същество отлага началния момент на прилагане на новия режим с до 6 месеца, тъй като срокът за приемане на правилник за организацията и дейността на Междуведомствения съвет за скрининг и изменен правилник за прилагане на закона е 6 месеца.

Каква е процедурата за подаване на заявление за предварително разрешение?

Производството се образува посредством заявление по образец (като то ще бъде налично на български и английски език), подадено от чуждестранния инвеститор чрез Българска агенция за инвестиции до Междуведомствения съвет за скрининг. То може да започне и служебно, когато е получено становище от Европейската комисия или сигнал, като в този случай може да се извърши скрининг и на вече осъществена инвестиция, започнала до две години преди получаването на становището или сигнала.

Срокът за разглеждане на инвестицията е 45 дни, като той може да бъде удължен еднократно с до 30 дни с решение на Междуведомствения съвет за скрининг.

Производството завършва с издаване на решение на Междуведомствения съвет за скрининг един от следните варианти:

• Разрешение за извършване на пряка чуждестранна инвестиция;
• Условно разрешение за извършване на пряка чуждестранна инвестиция, с което се налагат ограничителни мерки на чуждестранния инвеститор, например ограничаване правото за придобиване до определен процент от капитала на дружество, в зависимост от конкретния случай.
• Отказ за издаване на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция, когато пряката чуждестранна инвестиция засяга сигурността или обществения ред на България или има вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз.
• Предвидена е и опция за мълчаливо съгласие, т.е. при липса на произнасяне в срок по някой от посочените начини, инвестицията се счита за одобрена.

Решението представлява индивидуален административен акт, с оглед на което същото подлежи на обжалване по реда на АПК.

Какви са възможните административни наказания за нарушение на новия режим?

За нарушения, новият закон предвижда съществени санкции - глоба или имуществена санкция в размер на 5% от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лева. Видовете нарушения включват:

• Предоставяне на неточна, непълна или подвеждаща информация в заявление за разрешаване на пряка чуждестранна инвестиция;
• Осъществяване на пряка чуждестранна инвестиция без издадено разрешение при условията на този закон;
• Извършване на пряка чуждестранна инвестиция в нарушение на условията по издадено условно разрешение;
• Неизпълнение на наложена ограничителна мярка.

‍