На 12 март 2021г. в Държавен вестник бяха обнародвани поредните изменения на Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), които са част от поредицата законодателни инициативи, насочени към борбата срещу изпиране на пари.

След приемането на сега действащия ЗМИП през 2018 г. голяма част от обществото бе обхваната от негодувание относно прекомерната административна тежест, наложена на огромен кръг субекти.

Постепенно както законотворецът, така и ДАНС, започнаха да осъзнават, че формалната строгост на закона няма да доведе до благотворни резултати. Първо отпадна изискването изготвяните от задължените субекти планове за обучение да бъдат изпращани в ДАНС, след като агенцията бе буквално залята от стотици хиляди писма с приложени планове. Стигна се дори до абсурда, при който някои адвокати (също задължени лица), изготвяха и изпращаха в ДАНС план за това как ще обучават себе си да се борят срещу прането на пари.

Впоследствие стана ясно, че за един търговец не е присъщо да разписва Вътрешни правила за контрол и предотвратяване мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма със съдържание от 18 точки (както предвиждаше ЗМИП в чл. 101). ДАНС изготви и публикува примерни Вътрешни правила, които да бъдат ползвани от субектите. Това обаче се случи едва след като голяма част от задължените лица вече бяха ангажирали съществен ресурс (времеви, финансов, умствен и дори емоционален) да изготвят самостоятелно или с помощта на експерти своите вътрешни документи.

Междувременно с допълнителните разпоредби на закона бе уточнено, че всъщност той не се отнася до всички търговци на едро, а само до тези, които не продават собствено производство. По-нататък, ДАНС даде указания на сайта си, че търговец на едро по смисъла на ЗМИП e само този търговец, който продава на друг търговец на едро. Така бе направен опит за още едно смекчаване на тежестта и намаляване кръга на задължените лица, докато не се стигна до логичния извод, че всъщност търговците на едро (независимо дали са производители и на кого продават), нямат място в закона. Облекчението за тях стана факт в началото на 2021 г. и те отпаднаха от ЗМИП.

С изменението на ЗМИП от 12.03.2021 г. от задължените субекти отпаднаха още множество категории лица: презастрахователи, възложители на обществени поръчки, възложители на концесии, юридически лица със взаимоспомагателни каси, професионални съюзи, съсловни организации, професионални спортни клубове с изключение на футболните клубове, регулирани пазари, органите на Националната агенция за приходите, митническите органи и др.

Последните законодателни промени съответстват на основната препоръка, отправена от Европейската комисия към българските власти – да съсредоточат ресурсите си в контролиране на субектите и дейностите, при които рискът от изпиране на пари е по-висок. Очевидно фокусът на внимание следва да е върху финансовия сектор в неговите най-разнопосочни измерения – парични преводи, кредитиране, електронни пари, виртуални валути и т.н.

Въпреки големия обществен отпор от страна на засегнатите субекти, част от тях трудно биха могли да отпаднат от регулацията. Такива са например правни и данъчни консултанти, нотариуси, счетоводители, брокери на недвижими имоти, посредници в сделки със скъпи произведения на изкуството. Задължението им да следят дали техен клиент извършва съмнителни сделки не е прищявка на българския законодател, а световна тенденция. Въпросните лица са експерти в своята област и по презумпция трябва да съдействат на клиентите им да постигнат своите цели по ефикасен и законен начин.

Към днешна дата според публикуваната от ДАНС информация не са наложени санкции на лица извън финансовата система. Не е изключено обаче в бъдеще всички задължени лица да бъдат поставени под по-строг контрол, особено след като техният брой съществено намаля. При положение, че в световен и общоевропейски план мерките се затягат все повече, би било твърде наивно да очакваме, че правилата може да се игнорират. Колкото по-рано задължените субекти осъзнаят нуждата от разбиране и прилагане на законовите мерки, толкова по-подготвени ще бъдат те да реагират в реална ситуация, за да предотвратят изпирането на пари или да демонстрират пред  проверяващите органи, че спазват закона.

‍