February 24, 2021

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) вече транспонирана в българския Закон за радиото и телевизията

Нов закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) беше обнародван на 22 декември 2020 г. в Държавен вестник и влезе в сила на същия ден. С измененията България окончателно транспонира Директива (ЕС) 2018/1808.

Нов закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) беше обнародван на 22 декември 2020 г. в Държавен вестник и влезе в сила на същия ден. С измененията България окончателно транспонира Директива (ЕС) 2018/1808 (Директива за аудиовизуалните медийни услуги - AVMSD/ Директивата). Това се случи малко след откриване на процедура за установяване на нарушения, предприета от Комисията срещу 23 държави-членки, включително България, поради неизпълнение на задължения за транспониране на Директивата.

  • Услуги на платформи за споделяне на видеоклипове

Основните изменения касаят регулирането на услугите и доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на AVMSD. Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове под юрисдикцията на България ще бъдат задължени да уведомяват Съвета за електронни медии (CEM), в случай че възнамеряват да предоставят такива услуги. CEM от своя страна ще поддържа публичен регистър на всички доставчици. Уведомлението следва да включва различна информация, свързана с доставчика и платформата. Наред с други неща, това, което прави впечатление е, че към уведомлението трябва да бъде приложен проект на Общите условия (ОУ) за използване на платформата за споделяне на видеоклипове. Освен това ОУ ще бъдат предмет на предварително одобрение от страна на CEM. Ако ОУ не са съобразени с приложимото законодателство, CEM ще може да дава указания на доставчика на платформа за споделяне на видеоклипове. Бъдещите изменения на ОУ ще бъдат предмет на идентична процедура за одобрение. СЕМ също така ще има право да поема еднолична инициатива за изменение на ОУ с цел гарантиране интересите на аудиторията.

Освен процедурата за уведомяване, доставчиците на платформи за споделяне  на видеоклипове следва да предприемат подходящи мерки за защита на широката аудитория и непълнолетните лица от различни видове вредно съдържание. Такова е съдържание с дискриминационен характер, съдържание, включващо подбуждане към насилие и омраза, съдържание, чието разпространение представлява престъпление съгласно Наказателния кодекс и други видове съдържание, което уврежда физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица. Освен това доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове са задължени да спазват някои изисквания, свързани с търговските съобщения и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение „Национален съвет за саморегулация“.

  • Европейски произведения и доставчици на медийни услуги по заявка

Друго важно изменение касае популяризирането на европейски произведения от доставчици на медийни услуги по заявка. ЗРТ досега съдържаше само общи формулировки по отношение на популяризирането на европейски произведения, докато настоящият регламент налага специфични задължения, от които най-важното е запазване на най-малко 30% от съдържанието на доставчиците за европейски произведения. Такива произведения не само трябва да присъстват в каталозите на доставчиците, а последните са длъжни и да осигурят „достатъчна видимост“ на такива произведения. Съгласно ЗРТ и AVMSD, видимо присъствие може да се гарантира по различни начини, например чрез специален раздел за европейски произведения, който да бъде достъпен от началната страница на услугата, чрез възможността за търсене на европейски произведения от инструмента за търсене, който се предлага като част от услугата, чрез използването на европейски произведения в кампании на услугата или чрез определен минимален процент европейски произведения, които се рекламират в каталога на тази услуга, например посредством банери или подобни средства. Минималният дял от 30% се изчислява на средногодишна база и въз основа на общия брой произведения в съответния каталог. CEM също така следва да приема правила за определяне на относителната тежест на отделните типове заглавия в каталозите на медийните услуги по заявка при изчисляване на дела на европейските произведения в тях.

Важно е да се отбележи, че ЗРТ отменя изискванията за квоти на ЕС: i) за микропредприятия (както е определено в Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г .; ii) за доставчици на услуги по заявка с аудитория под 1% от общата аудитория на всички аудиовизуални медийни услуги по заявка, предлагани на територията на страната; iii) когато поради естеството или темата на аудиовизуалните медийни услуги подобни изисквания биха били неприложими или необосновани.

Последно по темата за квотите на ЕС – България реши да не транспонира член 13, параграф 2 от AVMSD, съответно медийните доставчиците няма да имат задължение за финансов принос в производството на европейски произведения.

  • Достъпност на аудиовизуални медийни услуги за хора с увреждания

Измененият ЗРТ също така гарантира достъпност на аудиовизуалните медийни услуги за хора с увреждания като увредено зрение или слух. Съгласно новите разпоредби средствата за постигане на по-голяма достъпност включват, без да се ограничават до жестомимичен превод, субтитри за глухи и хора с увреден слух, субтитри с говор и звуково описание. ЗРТ посочва, че постигането на такава достъпност ще се случва постепенно и налага задължения на доставчиците на медийни услуги да представят тригодишни планове за действие за непрекъснато и постепенно подобряване на достъпността на техните услуги, както и годишни отчети до CEM. Първите планове за действие трябва да бъдат предоставени на медийния регулатор в срок от 8 месеца.

Важно е да се отбележи, че доставчиците на медийни услуги следва да гарантират, че информацията за извънредни ситуации, която се оповестява на обществеността чрез аудиовизуални медийни услуги, се предоставя по достъпен за хора с увреждания начин. В същото време, публичното оповестяване на информацията за извънредни ситуации чрез аудиовизуални медийни услуги не следва да бъде възпрепятствано, ако в изключителни обстоятелства се окаже невъзможно информацията да бъде предоставена по начин, достъпен за хората с увреждания.

Въвежда се специфично и дългоочаквано задължение за: i) всички доставчици на медийни услуги с национален обхват и наземно цифрово излъчване и среден дял на аудиторията над 20%, и ii) за обществената телевизия – Българска национална телевизия (БНТ). Те вече задължително трябва да  осигуряват превод на български жестов език в поне една от своите емисии новини в диапазона 19,00 – 23,30 ч.

  • Търговски съобщения

Съществени изменения се въвеждат и в частта на ЗРТ, касаеща търговските съобщения. Съгласно AVMSD, измененият ЗРТ предвижда, че делът на телевизионната реклама и телевизионните спотове в периода между 6 сутринта и 18 часа не трябва да надвишава 20%. За периода от 18 часа до 12 часа на обяд, максимално допустимият дял също е 20%. В изменения ЗРТ не се предвиждат ограничения за телевизионните оператори в периода от 12 на обяд до 18 часа. Новият подход позволява на телевизионните оператори да планират повече рекламни спотове в най-гледаното време (праймтайма). Изискването за това излъчването на филми, създадени за телевизия (с изключение на отделни серии, сериали и документални филми), кинематографични произведения и новинарски предавания да не бъде прекъсвано от рекламен спот за период от най-малко 30 минути, остава непроменено.

По отношение на позиционирането на продукти, важно е да се отбележи, че ЗРТ отменя задължението, посочено в посочено в член 11, параграф 3, буква „г“ от AVMSD, освен по отношение на предаванията, произведени или поръчани от доставчика на медийни услуги или от свързано с него дружество. В същото време, както AVMSD, така и ЗРТ реферират към „свързани дружества“, но и двата закона не предвиждат дефиниция на термина, което може да доведе до проблеми при тълкуването и прилагането на закона.

  • Саморегулиране и Кодекс за поведение (приложимо за всички доставчици на медийни услуги)

ЗРТ предвижда няколко нови разпоредби, с които досегашният режим за защита на непълнолетните лица се променя съществено. СЕМ, съвместно с доставчиците на медийни услуги, изработва Кодекс за поведение, който включва мерки за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на непълнолетните лица. Кодексът за поведение трябва да бъде изготвен в срок от 8 месеца, считано от влизането в сила на измененията в закона. Дотогава доставчиците ще продължат да прилагат действащите актове за защитата на непълнолетните лица.

Също така предстои да се разработи единен стандарт за регулация на нивата на звука в рекламата. Продължават да се прилагат i) съществуващите Национални етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение „Национален съвет за саморегулация“ и ii) Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. Всички те ще са задължителни и ще се считат за кодекси за поведение съгласно член 4а, параграф 1 от AVMSD.

  • Принципът за страна на произход (COP)

Заслужава да се направи един коментар  по отношение на COP.  Нова разпоредба в ЗРТ по същество гласи, че правилата на българското законодателство в областта на аудиовизуалните медийни услуги ще бъдат приложими и спрямо доставчици под юрисдикцията на други държави-членки, които предоставя аудиовизуални медийни услуги, изцяло или предимно насочени към територията на България. Според документи от обществените консултации относно транспонирането на AVMSD, този текст има за цел да приложи член 4, параграф 6 от AVMSD, но може да се твърди, че това не съответства напълно на Директивата. И макар да е твърде рано за оценка на последиците от този текст, споменатата местна разпоредба (член 5б, параграф 9 от ЗРТ) би могла да наруши до известна степен принципа за COP, когато същият се прилага на практика.

  • Заключителен коментар

Други изменения в ЗРТ включват: разширени правомощия за надзор на медийния регулатор – CEM; възможности за дерогация от принципа за свобода на препредаване в случай на риск от засягане на общественото здраве; осигуряване на ефективни мерки и инструменти за медийна грамотност и повишаване на осведомеността на потребителите за тези мерки и инструменти; усилване на принципа за независимост в правомощията на регулатора; повишена защита срещу публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление и много други. Това, което като че ли липсва в ЗРТ, са нови разпоредби, които да гарантират, че CEM разполага с адекватни финансови и човешки ресурси за ефективно изпълнение на функциите си. Все пак, с малки изключения, ЗРТ като цяло съответства на AVMSD и на този етап не е възможно да бъдат идентифицирани сериозни отклонения от Директивата.

Целият сектор вече е в очакване на вторичното законодателство, което трябва да бъде прието след влизането в сила на ЗРТ, тъй като това ще окаже огромно влияние върху съдържанието, което може да бъде излъчвано, особено що се отнася до защитата на непълнолетните лица.


Никола Стойчев
Съдружник

Като бивш футболист, Никола е усвоил едни от най-важните принципи в адвокатската професия – истинския смисъл на отборната игра, отговорната роля на защитника и тънкостта на простото, но същевременно ефективно и елегантно изпълнение.

Христо Нихризов
Управляващ съдружник

От летен стажант до съдружник в DPC, Христо Нихризов е участвал в едни от най-новаторските и значими проекти в областта на телекомуникациите и банковото и финансово право, реализирани в региона през последните 15 години.

Свързани новини

Иновативни решения и грижа за клиента.
Свържете се с нас