С решение № 14 от 12.10.2021 (обн. в ДВ,  бр.88 от 22.10.2021 г.) Конституционния съд (КС) се произнесе относно обжалваемостта на заповедите на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с които се обявяват защитените зони по реда на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).  С единодушие конституционните съдии отхвърлят искането на тричленен  състав на Върховния административен съд (ВАС)   за прогласяване на нищожност на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР,  с което потвърждават, че заповедите за обявяване на защитени зони са  окончателни и не подлежат на обжалване. Припомняме, че с постановяването  на заповед по чл. 12, ал. 7 от ЗБР приключва процедурата за определяне на  границите на защитени зони като част от Европейската екологична мрежа  "НАТУРА 2000", както и забраните или ограничения на дейности, противоречащи на целите за опазване на съответната защитена зона.

В решението си КС стъпва  основно на задължението на държавата по Конституция и според правото  на ЕС за опазване на околната среда и поддържането на живата природа.

Производството пред КС е  образувано по искане на тричленен състав на ВАС за установяване на  противоконституционност на цитираната разпоредба от Закона за биологичното  разнообразие като противоречаща на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията,  гарантиращи защита и неприкосновеност на частната собственост. В искането на вносителите се поддържа и противоречие с разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от  Конституцията, относно правото на гражданите на съдебен контрол върху постановени административни актове, които засягат техни права и законни  интереси.

Представените в производството многобройни становища от министерства, прокуратурата, Висшия адвокатски съвет, неправителствени организации и учени са противоречиви, но преобладава виждането, че текстът на чл. 12, ал. 7 от ЗБР противоречи на  Основния закон, тъй като „несъразмерно“ ограничава правото на собственост, макар по принцип защитата на околната среда да е допустимо да води до  ограничение в правото на собственост.

Своето решение, обаче, КС  базира на виждането, че „биоразнообразието е висша ценност както за  настоящите, така и за бъдещите поколения …“ и че  „ЗБР има решаваща роля за изграждането на  национална система за осигуряване на предпазни мерки и стимули, целящи  избягването на негативното въздействие върху околната среда от човешката  дейност, което е важен приоритет   в условията на изключителен натиск върху околната среда.“

В решението си КС изрично  приема, че двете природни директиви на ЕС^[1]целят да бъде осигурено  високо равнище на защита на биологичното разнообразие, дефинирано от тях като  европейско природно наследство и че бранената от тях ценност,  биоразнобразието, е от значим публичен интерес.  В продължение на линията си на  аргументация КС прави преглед на практиката на Европейския съд по приложение  на природните директиви и изтъква, че Съдът на ЕС е отхвърлял аргументите на  държавите членки, когато се обосновават изключения от прилагане на защитните  мерки по икономически съображения. Съдът на ЕС изрично приема, че разпоредбите на националното право,  които ограничават възможността  за приемането на защитни мерки, за  да не се пречи на икономическо ползване на засегнатите територии, е принципно  несъвместимо с директивата за местообитанията.

За да отхвърли искането КС отново е припомнил, че е последователен в  позицията си, че „Поначало ограничаването на едно основно право е допустимо, но само когато това се налага, за да бъдат охранени висши конституционни  ценности.“ (Решение № 10/2017 г.; Решение №3/2019; Решение № 11/2021 г.). Европейското разбиране за естеството на околната среда и биоразнообразието като споделена европейска ценност и общо природно наследство е възприето от националния законодател в ЗБР и е в съответствие с конституционния императив на чл.15 от Основния закон – „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.“

Относно поддържаното от тричленния състав на ВАС становище, че оспорваната разпоредба противоречи и  на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, тъй като лишава собствениците от съдебен  контрол върху административния акт, който засяга техни права и интереси, КС припомня,  че и това право не е абсолютно и може да подлежи на ограничение при  определени предпоставки - ако се налага за защитата на висши конституционни  ценности, свързани с особено важни интереси на обществото и трябва да е в  съответствие с изискването за съразмерност. КС приема, че поради същностните  характеристики на защитените зони и благата, които се защитават чрез тяхното  утвърждаване, със заповедите за тяхното утвърждаване и приемането на  определени ограничения в дейностите в тях се брани обществен интерес и се гарантират ценности, които са конституционно защитени (чл. 15, чл. 20, чл. 55 от Основния  закон). 

В мотивирането на това свое решение КС изрично припомня и логиката на достъп до правосъдие,  възприета от съюзното законодателство за биоразнообразието. Подходът,  възприет от ЕС е за включване на възможно най-ранен етап на засегнатите  страни,  включително на собствениците  на земи и лицата, стопанисващи земи - в процеса на взимане на решения в тази  материя и в съответствие - гарантирането на достъп до правосъдие на физически  лица и НПО по въпросите, свързани с околната среда. КС приема, че националната уредба за биоразнообразието в ЗБР е изцяло в духа на този  подход,  (решението на МС със списъка на защитените зони  се обнародва в Държавен вестник и достъпът до правосъдие е отворен за всеки,  участието на обществеността и заинтересованите лица чрез обществени обсъждания  в процедурите по обявяване на „съответните“ защитени зони е гарантирано с  разпоредбите на чл. 12, ал. 3-5 от ЗБР). КС потвърждава, че по отношение на  наименованието и местоположението на защитената зона, предметът и целите на  защитената зона, както и нейната площ и границите достъпът до правосъдие  не е ограничен. Освен това в заповедите по чл.12,ал.6 ЗБР се включват  само забрани или ограничения по отношение на дейности, за които е известно  предварително и е безспорно, че ще доведат до съществени увреждания на  предмета на защита в съответната зона, а на собствениците се дава възможност  да участват в процедурата по определяне на режима на опазване и на най -  ранен етап да обжалват решението на МС, за утвърждаване на списъка на  национално ниво.

Като се основава на всички изложени съображения,  Конституционният съд намира, че оспорената разпоредба на чл. 12, ал. 7 ЗБР не води до конституционно нетърпима намеса на държавата в правото на частна собственост на лицата и не представлява несъразмерно, на преследваната легитимна цел, ограничаване на достъпа им до правосъдие.

[1] Директива 92/43/ЕИО (OB L 206, 22.7.1992г.)и Директива 2009/147/ЕО (кодифицира Директива 79/409/EО, ОВ L бр.20 от26.01.2010г.), които транспонира Законът за биологичното разнообразие.

‍