Конституционният съд (КС) възприе напълно аргументите, представени от проф. д-р Георги Димитров, и с решение от 17.11.2020 г. обяви за противоконституционни измененията на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), гласувани през март тази година.

След настъпването на пандемията от Covid-19 беше въведена възможността  трафичните данни от мобилни телефони на хора, поставени под карантина, да се съхраняват за срок от 6 месеца и органите на МВР да имат достъп до тях през този период. Измененията в ЗЕС бяха обжалвани пред КС, а проф. д-р Георги Димитров, в качеството си на изтъкнат специалист в областта на правото на информационните технологии, беше сред поканените да дадат становище по въпроса.

В решението на КС са цитирани аргументите на проф. д-р Димитров и неговия екип – адв. Никола Стойчев и Кристиян Иванов, по въпроса за осъществяването на достъп до трафичните данни на гражданите от страна на органите на реда. Запазването на тези данни следва да бъде в границите на поставена легитимна цел и при спазване на критерия за пропорционалност в правото:

„В правното мнение на проф. д-р Георги Димитров аргументирано се  застъпва тезата, според която оспорените разпоредби като единно цяло  не съответстват на принципа на пропорционалност, а намесата в правата на гражданите е неоправдана с оглед преследваната цел. Проследена е тенденцията в българското законодателство за поетапно разширяване обхвата на съхраняване и достъп до трафични данни и данни за местоположение,  и за предвидените изключения от този режим и особени правила за обработка на трафични данни, като за съхраняването на  данните са добавени и цели, различни от  предотвратяване и разкриване на тежки престъпления. През 2016 г. е въведена възможност за достъп до данните по чл. 252б ЗЕС за нуждите на осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица. Според проф. Г. Димитров запазването на трафични данни не е поначало неоправдано, то обаче следва да бъде в границите на поставена легитимна цел и при спазване на критерия за пропорционалност. Отбелязва се, че при действащата уредба няма ясни и обективни критерии, при наличието на които силовите органи могат да поискат незабавно  информация за дадено лице, тъй като  е достатъчно те бланкетно да изискат трафични данни за лицето от операторите и последните ще са длъжни да им ги предоставят. Органите на МВР нямат задължение при поискване за незабавен достъп да представят документи в подкрепа на искането (вид заболяване, от кого е диагностицирано и за какъв период от време, кога се е отклонило от определения болничен режим и пр.), дори в законовата уредба, която се оспорва липсва  изискване  това искане да съдържа пълно и изчерпателно обосноваване на фактите и обстоятелствата, а само правно основание. Посочва се, че общият шестмесечен срок за съхранение и достъп, относим и към оспорените разпоредби,  е прекалено дълъг,  не е ограничен единствено и само до периода  на извънредно положение и изглежда несъразмерен и надхвърлящ необходимото за постигане на дефинираната цел.“

Решението на Конституционния съд можете да видите тук.

‍