При управлението на МПС е възможно се причинят щети – материални (по други МПС, огради, мантинели, крайпътни съоръжения и др.) и нематериални (телесни увреждания, смърт). Възстановяването на тези щети е свръзано с изплащането на големи суми за обезщетения, които са силно обременяващи, дори непосилни за водачите. Рискът от това щетите да останат за сметка на пострадалите или увредени лица, защото водачът няма достатъчно средства да ги покрие, се намалява със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По този начин тежестта преминава върху застрахователя, който  осигурява средствата за обезщетяване на нанесените щети.

Социално-обезпечителната функция на застраховката обаче не може да се постигне, освен ако водачите не бъдат задължени да поддържат постоянно действаща застраховка, а всеки застраховател не бъде задължен да я предлага и сключва при поискване. Така, законът, и в частност Кодексът за застраховането (КЗ), отнема свободата на договаряне от страните, като едновременно задължава всеки собственик на автомобил да поддържа без прекъсване застраховка за своя автомобил, а всеки застраховател – да я сключва, без право да откаже застраховка на даден водач.

Освен при сключване на застраховката, свободата на договаряне е отнета от двете страни и във връзка с нейното прекратяване. Хипотезите, при които сключена застраховка може да бъде прекратена са силно ограничени, като съгласно КЗ те се свеждат до три:

1. Когато застрахователната премия е уговорена на разсрочено плащане, всяка вноска следва да бъде заплатена на падежа (срока за плащане), посочен в договора. В противен случай и съгласно чл. 368, ал. 4 от КЗ застрахователят има право да прекрати договора. Прекратяването не може да бъде извършено по-рано от 15 дни от датата на падежа, като отделно уведомяване за прекратяването на договора не се извършва. Това е възможно поради т. нар. фингирано връчване на уведомлението за прекратяване – съгласно чл. 368, ал. 3 от КЗ когато в полицата е посочено, че при неплащане в уговорения срок, застраховката ще бъде прекратена, допълнително уведомяване не се извършва. На практика, този текст присъства във всички полици по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

2. Втората хипотеза, при която договорът може да бъде прекратен, е при прехвърляне на собствеността на МПС. Това е възможно само в следните два случая:

• За новия собственик на автомобила – ако направи искане за прекратяване на  застраховката в 7-дневен срок от сключването на договора за покупка на автомобила, като не е необходимо да посочва причините за прекратяването. След изтичането на срока предвидената възможност отпада;

• За застрахователят – ако с оглед промяната на собственика на автомобила е настъпила и промяна в застрахователния риск и той е увеличен. Тази промяна дава възможност на застрахователя да увеличи застрахователната премия, като предостави срок на новия собственик да я доплати. При липса на доплащане на премията в указания срок, застрахователят може да прекрати застраховката.

Извън горепосочените случаи при смяната на собствеността на автомобила, прекратяване на застраховката, както и увеличение на премията, не се допускат.

3. Третата хипотеза, при която договорът може да бъде прекратен е свързана отново с премията по застраховката, но в особен контекст. Застраховката се сключва за период от една година (съставляваща един застрахователен период). КЗ обаче дава възможност на страните  да сключат застраховка за три последователни застрахователни периода, всеки от които по една година, т.е. да уговорят сключване на застраховката за следващите три години. В тези случаи, при увеличаване на застрахователната премия за следващия застрахователен период (за втората или третата година от сключването на застраховката) поради увеличен риск, застраховащият има право да прекрати застрахователния договор. Прекратяването обаче влиза в сила от края на текущия застрахователен период, т.е. след изтичане на  срока на застраховката за текущата година. В конкретната хипотеза, КЗ не допуска прекратяване на текущия договор, а допуска единствено прекратяване за последващите години.

Друга особеност при прекратяването на договора по време на действието му е, че застрахователят е длъжен да подаде информация за датата на прекратяване в Информационния център на Гаранционния фонд. По този начин, КЗ брани интересите третите лица (пострадалите или увредени лица), които получават данни от Информационния център дали за конкретния автомобил към датата на произшествието е била налице валидно сключена застраховка. Въпросът е дотолкова съществен за интересите на гражданите и за правото на справедливо компенсиране на претърпените вреди, че е решен от Върховния касационен съд чрез задължителна съдебна практика. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК,  ако застрахователят не е подал информация за прекратяването на договора в Информационния център, спрямо третите лица ще се счита, че договорът е бил в сила към датата на произшествието. С това решение се подчертава още веднъж важността на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за обществото, както и смисъла на закона, че притежаването и използването на МПС са по-скоро отговорност, отколкото свободно право.

‍