На 11 януари 2022 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) публикува решение по делото Ekimdzhiev and Others v. Bulgaria (No. 70078/12). Производството е образувано във връзка със законовите условия за подслушване и проследяване в България.
С решението ЕСПЧ приема, че в българското законодателство липсват ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба на властите при прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), както и при изискване на трафични данни от мобилните оператори.
По същество, в решението са обособени два самостоятелни раздела. В тях е извършен обстоен анализ на възможностите за злоупотреби от органите при използването на СРС и при поискването на трафични данни (т.е. данните за входящи и изходящи телефонни разговори, кратки текстови съобщения, сесии от мобилен интернет, данни за местоположение и др.) от мобилните оператори.
По отношение на използването на СРС ЕСПЧ установява прогрес в сравнение с предходния си анализ от 2007 г. Въпреки това счита, че все още не са достигнати минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията). Съответно се установява нарушение на Конвенцията, тъй като съгласно ЕСПЧ, регулаторната рамка свързана със СРС не отговаря на нужните изисквания за едно демократично общество.
По отношение на достъпа до трафични данни изводът е сходен – въпреки положителния напредък след промените в законодателството въз основа на решенията на КС, минималните гаранции за защита от злоупотреби все още не са достигнати. Констатират се следните недостатъци:
В заключение ЕСПЧ установява, че липсва необходимата защита при евентуален произвол от страна на оправомощените държавни органи, съответно е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
Това далеч не е първият път, в който бива установено, че българските граждани не разполагат с ефективни гаранции при подслушване и проследяване. Преди 15 години именно решение на ЕСПЧ констатира, че българският Закон за специализираните разузнавателни средства (ЗСРС) не предвижда достатъчни гаранции срещу опасността от злоупотреба при използване на СРС, както и че не предоставя ефективни правни средства за защита.
По отношение на използването на трафични данни българският Конституционен съд (КС) се произнася категорично на два пъти за наличието на противоречие на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) с основните права и свободи на гражданите. През 2015 г. КС прие решение, с което обяви за противоконституционни разпоредби в ЗЕС, свързани със задълженията на мобилните оператори да запазват такива данни, с цел да ги предоставят на компетентните органи при поискване за определени законови цели.
През 2020 г. КС отново се произнесе по изменения в ЗЕС, които предоставяха възможност на държавни органи във връзка с въведеното извънредно положение. Предвидено е трафичните данни от мобилни телефони на хора, поставени под карантина, да се съхраняват за срок от 6 месеца и органите на МВР да имат достъп до тях. При разглеждането на делото КС покани признати специалисти в областта, сред които проф. д-р Георги Димитров от DPC, да представят становище по делото. КС възприе напълно аргументите, представени от проф. Димитров и екипа му, и с решение от 17.11.2020 г. обяви въпросните разпоредби за противоконституционни.
Въпреки множеството произнасяния и регулаторните изменения във времето, с последното решение на ЕСПЧ отново се пояснява, че държавата все още не е осигурила необходимите гаранции на гражданите.
С решението още веднъж се потвърждава нуждата от адекватни промени в законодателството относно начина и контрола за използването на СРС и достъпът до трафични данни, засягащ неприкосновеността на кореспонденцията и правото на личен живот на гражданите.
.png)
%20(7).png)
%20(6).png)
