November 16, 2022

Съдът на ЕС с нови тълкувания за понятието за „квалифициран електронен подпис“ по повод българско дело

В края на октомври 2022 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с ново любопитно решение (дело C-362/21) по няколко въпроса за е-подписите, и то по преюдициално запитване от български съд (Административен съд – Велико Търново).

Повод за запитването до СЕС е висящо дело между българско дружество и директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново (ОДОП – ВТ). Българското дружество обжалва пред съд потвърден от ОДОП – ВТ ревизионен акт за начисляване на ДДС. Ревизионният акт е издаден по повод ревизия, в рамките на която всички документи са създадени като е-документи и са подписани с е-подписи. Българското дружество оспорва валидността на издадените е-документи, включително твърди, че те не са подписвани с квалифициран е-подпис (КЕП). Българският съд решава да отправи запитване до СЕС по някои въпроси относно тълкуването на европейските правила за е-подписи. Ето някои от най-важните изводи на СЕС:        

  • Регламентът за е-подписите 910/2014 (Регламентът) допуска издаден като е-документ административен акт да бъде обявен от съд за нищожен, ако е подписан с е-подпис, който не отговаря на предвидените в Регламента изисквания, за да се счита за КЕП. СЕС подчертава, че актът не трябва да е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма. Съществено в случая е, че на този етап българското право изисква ползването на КЕП (а не усъвършенстван или обикновен) при е-подписване на административни актове.
  • Разгледан е и въпросът какви са последиците от обозначаването на е-подпис като „професионален електронен подпис“ от страна на издаващия доставчик на електронни удостоверителни услуги. СЕС категорично потвърждава, че обозначаването на е-подпис по един или друг начин от доставчика, включително с термини, които не съществуват в Регламента, като „професионален електронен подпис“, не може да повлияе на това, дали подписът се счита за КЕП или не. От значение е единствено дали подписът отговаря на изискванията на Регламента за КЕП: (i) да е усъвършенстван е-подпис по смисъла на Регламента, (ii) да е създаден от устройство за създаване на квалифициран е-подпис, (iii) да се основава на квалифицирано удостоверение за е-подпис, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. Липсата на някое от тези кумулативни изисквания  означава липса на КЕП и именно тяхното наличие трябва да провери националния  съд при оспорване на валидността на КЕП. Изводите на СЕС потвърждават и позиция, защитавана от  нашите експерти, а именно че „професионален“ КЕП не съществува като понятие и  особен вид е-подпис по Регламента.
  • Друг интересен въпрос, адресиран от СЕС, е дали обстоятелството, че имената на титуляря на е-подпис, които той обичайно изписва на кирилица, са транслитерирани на латиница, е пречка подписът да се счита за КЕП. СЕС посочва, че това не е пречка, стига този  е-подпис да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира.

Това решение е важно за практиката, защото съдържа полезни насоки към правоприлагащите органи в България и другите страни от ЕС относно понятието за е-подпис и по-специално КЕП. Също така, то ясно указва, че националното право е това, което да даде отговор на въпроса дали даден е-документ (вкл. административен акт) е валиден. Тези разяснения ще имат все по-голямо значение с оглед тенденцията към дигитализация както в частния, така и в публичния сектор.

 

Радослава Макшутова
Адвокат

Олицетворение на адвокат от новото поколение на „ти“ с технологиите, Радослава е в стихията си, когато трябва да се намери бързо и ефикасно решение на сложни въпроси, свързани с информационните технологии и защитата на данни.

Свързани новини

Иновативни решения и грижа за клиента.
Свържете се с нас